На 22 септември – Денят на Независимостта на България (НИМ) ще покаже Манифеста, с който княз Фердинанд обявява Княжеството за „независимо Българско Царство“ в църквата „Св. четиридесет мъченици” в Търново през 1908 г.
Обявяването на Княжество България за „независимо Царство“ е резултат от дългогодишна дипломатическа подготовка. Тя се осъществява от монарха – княз Фердинанд І, и от усилията на правителствата, управлявали страната до 1908 г.
Историческото събитие става по време на самостоятелното управление на Демократическата партия с министър-председател Александър Малинов.
„През лятото на 1908 г. българската дипломация правилно анализира и гъвкаво използва противоречията в интересите на Великите сили и политическата нестабилност на новия режим в Османската империя след извършването, през юли 1908 г., на младотурската революция от комитета „Единение и напредък”.
Решението за обявяването на независимостта е взето през август на среща между княз Фердинанд и министър-председателя Малинов в Унгария. Инцидентът с дипломатическия агент на Княжеството в Цариград Иван Стефанов Гешов, който не е бил поканен на тържествената вечеря (на 30 август) по случай възшествието на султана и стачката на служителите от Дружеството на Източните железници, избухнала в началото на септември, са само удобен повод, използван от българската дипломация, за обявяването на независимостта“, заяви директорът на НИМ проф. Божидар Димитров.
Тържественото провъзгласяване на независима България се извършва от княз Фердинанд с Манифест към българския народ, прочетен в църквата „Св. Четиридесет мъченици”, в Търново на 22 септември 1908 г. Мястото е избрано с цел да бъде подчертана приемствеността в развитието на българската държавност през вековете. След отслужването на благодарствен молебен и прочитането на Манифеста министър-председателят се обръща към княза с думите:
„Ваше Величество, държавните интереси, националното достойнство, Ви продиктуваха светото решение да провъзгласите в това историческо и свято място България за независимо Царство. Позволете ми от името на правителството да Ви помоля да приемете титлата български цар”.
Фердинанд отговаря:
„С радост и благодарение приемам предложения от народа и правителството титул Цар български”.
С акта от 22 септември 1908 г. България отхвърля политическата си васална зависимост от Османската империя, резултат от решенията на конгреса в Берлин през 1878 г., и става суверенна държава, равностоен партньор на останалите европейски страни.
