Цената на медта вероятно ще остане висока и силно волатилна поне до края на 2026 г. Прогнозите на водещите банки очертават базов диапазон 13 000 – 14 000 долара за тон, но при нови проблеми с доставките и продължаващо американско презапасяване котировките могат да се приближат до 15 000 долара.
Данните на Лондонската борса за метали (LME) към 30 юли показват, че основния подвижен тримесечен договор е с цена 13 649 долара за тон. Това е над средната прогноза на анализаторите за цялата година и показва, че в цената вече е включена значителна премия за риск.
Медта поскъпна с повече от 10% от началото на годината, след като през януари временно премина границата от 14 500 долара за тон. Ръстът е подкрепен от инвестициите в електропреносни мрежи, центрове за данни, изкуствен интелект, електромобили и възобновяема енергия, но и от необичайното разпределение на запасите между САЩ, Европа и Азия.
Американското презапасяване разделя пазара
Един от най-важните фактори за цената през 2026 г. е опасението, че САЩ могат да въведат нови мита или други ограничения върху вноса на рафинирана мед. Търговци и индустриални потребители насочиха значителни количества към американските складове, за да изпреварят евентуални промени в търговската политика.
Към края на юли в складове в САЩ се намират около 58% от видимите световни запаси на метала. Вносът на мед в страната се е увеличил с приблизително 80% през 2025 г., а засилените доставки продължиха и през 2026 г. Резултатът е относително добре снабден американски пазар, но по-ограничена наличност в останалата част от света.
Това обяснява защо общото количество мед в световните складове не дава пълна картина. Част от запасите са физически блокирани на пазар, на който цените са по-високи, докато потребителите в Европа и Азия трябва да плащат премия за по-бърза доставка.
ING определя решението за американските мита като един от основните фактори, които могат да променят посоката на пазара. Банката отчита рекордни запаси на американската борса COMEX за сметка на складовете, свързани с LME и Шанхайската фючърсна борса.
Китай купува по-малко, но запасите му намаляват
Китай остава най-големият потребител на мед в света и движението на местните запаси често е по-важно от краткосрочните данни за вноса.
През първата половина на 2026 г. китайският внос на рафинирана мед се свива с 13% на годишна база до 1.374 млн. тона – най-ниското равнище от 2017 г. Основните причини са високата международна цена и конкуренцията от купувачите в САЩ.
В същото време запасите в Китай намаляват, а премиите за физически доставки се повишават. Това е сигнал, че местните потребители може отново да увеличат покупките си, ако индустриалното производство и инвестициите в електрическа инфраструктура останат стабилни.
Какви са прогнозите на анализаторите?
Прогнозите на банките са чувствително по-високи в сравнение с очакванията от началото на годината, но между отделните институции остава съществена разлика.
Медианната оценка е за средна цена 13 169 долара за тон през 2026 г., 13 250 долара през четвъртото тримесечие и 13 059 долара през 2027 г. Априлската прогноза за 2026 г. беше с около 6% по-ниска – 12 428 долара.
ING очаква средна цена 13 370 долара през 2026 г. и 13 550 долара през 2027 г. Прогнозата за последното тримесечие на 2026 г. е 13 700 долара за тон.
Goldman Sachs повиши прогнозата си за края на 2026 г. до 13 735 долара за тон, а очакваната средна цена за 2027 г. – до 13 800 долара. Банката допуска нива над 14 000 долара при въвеждане на американски мита и продължаващо пренасочване на метал към САЩ.
JPMorgan представя един от най-оптимистичните сценарии. Финансовата институция очаква медта да достигне 14 800 долара за тон през декември 2026 г., подкрепена от ограниченото предлагане извън САЩ, възстановяване на китайското търсене и слаб растеж на добива.
Световната банка прогнозира цената на медта да се повиши средно с 21% през 2026 г. и да достигне рекордно средногодишно равнище. За 2027 г. институцията очаква спад с около 8%, ако част от проблемите с доставките бъдат преодолени и предлагането се нормализира.
Има ли недостиг, или пазарът е в излишък?
Отговорът зависи от това кои запаси се включват и къде физически се намира металът.
International Copper Study Group прогнозира сравнително малък глобален излишък около 96 хил. тона през 2026 г. и 377 хил. тона през 2027 г. Консенсусът в анкетата на Reuters също сочи излишък – приблизително 112 хил. тона през настоящата година.
ING обаче очаква дефицит около 35 хил. тона през 2026 г., а Goldman Sachs прогнозира недостиг с 640 хил. тона на пазара извън САЩ.
Прогнозите не са непременно противоречиви. Световният баланс може да изглежда почти неутрален, докато отделни региони изпитват остър недостиг. Именно географското разпределение на запасите се превръща в един от основните източници на ценови риск.
Новите мини не могат бързо да решат проблема
Предлагането на мед реагира бавно на по-високите цени. Разработването на нова мина често отнема повече от десетилетие заради разрешителните процедури, инфраструктурата, финансирането и политическите рискове.
Световната банка посочва понижаващото се качество на рудата и оперативните затруднения в големи находища като основни ограничения пред растежа на добива. През първото тримесечие на 2026 г. цената на медта се повишава с 15% спрямо предходните три месеца, подкрепена от проблеми в ключови мини и несигурност около доставките на сяра и сярна киселина, използвани при преработката.
Международната агенция по енергетика (МАЕ) очаква глобалното търсене на мед да нарасне с около 7 млн. тона до 2040 г. При сегашните политики и обявените проекти предлагането може да бъде с приблизително 25% под необходимото търсене през 2035 г.
Най-голям натиск ще идва от електропреносните мрежи, новите центрове за данни, електромобилите, системите за съхранение на енергия и електрификацията на промишлеността.
Публикувано съгласно указанията на Economic.bg
