Тази година празникът се пада на 23 февруари. Името му идва от това, че се заговява (пости) с месни ястия. Освен Неделя Месопустна, празникът се нарича още Денят на Страшния съд.
По време на богослужението в храмовете се чете евангелският текст, посветен на притчата за Спасителя на Второто пришествие. Църквата припомня, че ще дойде ден, в който ще бъде потърсена отговорност за делата, извършени на Земята. Затова призовава вярващите да запазят покаянието, смирението и любовта в сърцата си.
Съобразявайки се с човешката душевна слабост, църквата въвежда постепенно християните в началото на Великия пост, който тази година започва на 2 март. Седмицата до Сирни Заговезни вярващите могат да ядат млечни продукти, но трябва да се въздържат от месо.
Заговява се с месо, затова празничната трапеза е само от месни ястия. В седмицата след „Месни заговелки“ (Сирни заговезни) се яде много извара, масло и яйца. Това е и последната седмица, в която младите могат да се събират на хорището, да пеят и играят хора.
До Великден (Пасха) следва период на хранителни и духовни пости. На този ден православните християни ядат за последен ден месо преди началото на 7-седмичните великденски пости – т.е.“заговяват от месо„, затова празничната трапеза е само от месни ястия. В седмицата след „Месни Заговелки“ се яде много сирене, масло и яйца, преди неделята на Сирни Заговезни.
На Месни Заговезни се приготвят баница с мас и извара, кокошка, яде се свинско месо. През цялата седмица до Сирни Заговезни се устройват веселби и игри, защото след това те са строго забранени. В храмовете се четат откъси от Светото писание, които говорят за Страшния съд. Така Църквата припомня за трагичните последици от греха и призовава всички към служба на ближния и към добродетелност.
Денят се нарича още Неделя Месопустна, защото е последният ден преди постите, когато се яде месо. Момъкът иска прошка, за да получи момата, която си е избрал. През седмицата – в сряда, петък и неделя се връзват люлки и момците и момите се люлеят за здраве. Също така през цялата седмица (или само на Сирни Заговезни) се палят огньове и пак за здраве се прескачат; после около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади.
Обичаи
Някъде е разпространен обичаят оратници (огруглици) – това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си; така се прогонват бълхите от всяка къща. Много попуплярен е и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с примитивно направен лък запалена стрела в двора на момата, която харесва. Обикновено това продължава до късна нощ на Заговезни.
Семейството на момата стои будно, за да гаси, ако трябва, пламъците. В това време момата събира стрелите – колкото са повече, толкова тя е по-горда пред дружките си, защото е по-харесвана. За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, бяла халва с ядки.
На трапезата се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се привързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки се стреми да хване яйцето (халвата) с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
На Сирни заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и навсякъде по-младите искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: „Прощавай, мале, тате…“. „Просто да ти е, Господ да прощава“ е задължителният отговор. Затова празникът се нарича още и Прошка.
Традиции
По традиция малко преди вечеря на Месни Заговезни, младите посещават кръстника и родителите на булката. Носят им дарове: варена кокошка, обреден хляб и вино, днес най-често торта. На празника цялото семейство се събира на масата и заговява за последно с богата на месни продукти трапеза.
Наближават дните, в които веселбите са забранени. Традиционни гозби за този ден са: варена кокошка, свинско с кисело зеле, свинско с булгур или нахут, сарми с месо, баница с животинска мазнина (мас, краве масло), баница с месо.