Митрополит Киприан с Рождественско послание

Рождественско послание на НВП Старозагорский митрополит  Киприан

„Дева днес ражда Свръхестествения и земята
поднася на Непрестъпния пещера; ангелите с
пастирите славословят, а мъдреците със
звездата пътуват, защото заради нас се роди
Младенец-Предвечният Бог“

/Кондак на Рождество Христово/

Отново е величественият празник Рождество Христово. Ден на милост и радост. Празник на изпълненото Божие обещание за спасение на човешкия род, на Неговата любов към нас. Светло тържество на надеждата е, утеха за вярващите сърца. Творецът на всичко видимo и невидимо става Син Човечески! Ангел Господен благовести „Роди ни се Спасител, Който е Христос Господ“/Лука 2:17/ и витлеемските пастири го слушат с трепет, за да предадат на цялото човечество утешителната вест.

Днес Църквата тържествува и радостно възглася „Твоето Рождество, Христе Боже наш, озари света със светлината на познанието.“/ Тропар, гл.4/

За това преславно събитие св.апостол Павел пише „Велика е тайната на благочестието: Бог се яви в плът“/ 1Тим.3:16/. Творецът на света идва на земята и това неизказано тайнство спасява човека от греха и смъртта, създава нов живот за всяко вярващо сърце, дарява духовна мощ на търсещите благочестие, радва трудещите се за добро. Празникът на Рождество Христово отново ни напомня, че „ с нас е Бог“ /Мат.1:23/. Така е било и така ще бъде винаги за всички, които чрез вярата си докосват обичта му.

Днес отново осъзнаваме жертвата на Спасителя и преоткриваме за пореден път че „Бог е любов“ /1Йоан4:8/, а ние Негови чада. Той ни е извикал от небитието с любов и надежда, и като наш Отец ги е вложил и в нас. Чувства, на които трябва да даваме простор в духовните си сърца винаги и особено сега, когато целият човешки род, всички братя и сестри страдат от коварната епидемия. Борбата с Ковид-19 продължава интензивно вече месеци. Между болката и несигурността търсим спасение за здравето и живота си. Правителства, здравни служители и доброволци участват в борбата с болестта, а в сърцата на всички ни се води друга, невидима битка – тази между надеждата и отчаянието.

Рождество Христово свидетелства вече над две хиляди години за тържеството на надеждата, на сбъднатата надежда. И ако честваме този прекрасен празник с вяра, то нека не забравяме, че нашата християнска надежда никога не посрамя. Тя е жива, вечно жива и дейна. Тя е, която дава живот на всяко добро начало, сили за преодоляване на трудности и препятствия, пламък на вярата, когато изнемогваме.

Раждането на Спасителя е постоянният празник на надеждата, даващ плът и живец на сърцата ни. В тази надежда, в духа на празника е нужно да загърбим всяко отчаяние, крепко да се молим и подкрепяме всички страдащи, правителството, лекарите и държавните структури в нелеката им борба.

Спасителят идва при нас, живее, страда и възкръсва, за да бъдем винаги заедно. Този, Който „заради нас човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Светия дух и Дева Мария и стана човек“ /Символ на вярата/, никога няма да ни остави сами. „Бог е верен“ /Втор.7:9/ и очаква нашата вярност, за да Му позволим да ни помага и подкрепя, да ни спаси. Нужно е да притворим в дела тази вярност, защото „вярата без дела е мъртва“/Иак.2:26/. Да спазваме Божиите заповеди, да водим духовен живот, да виждаме болките на хората край нас, на нашите братя и сестри. Помагайки на тях в кръстоносенето им, привличаме и над нас Божията благодат, която единствено може да ни води по спасителни пътища. Така ще бъдем винаги в духа на Рождественския младенец и Той ще бъде в сърцата ни, за да се ражда постоянно в тях надеждата и да трепти вярата. АМИН!

ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!

БЛАГОСЛОВЕН, СВЕТЪЛ И УТЕШИТЕЛЕН ПРАЗНИК НА ВСЯКО ВЯРВАЩО СЪРЦЕ!