Може ли да се нарече мит твърдението, че употребата на захар води до развитие на рак?

В последно време усилено се заговори за връзката на употребата на захар с ускоряване развитието на рака и с активния растеж на злокачествените тумори. Последната “убийствена новина” се позовава на разработка на учени от Фламандския институт по биотехнологии.

По принцип никой не отрича, че със захарта не бива да се прекалява, но често подобни твърдения внушават страх у хората, което също не е желателно.

В днешния брой на в. “Доктор” е публикувано кратко интервю, свързано именно с това изследване, с руския д-р Дмитрий Олкин – лекар-онколог-химиотерапевт, член на Европейското общество по медицинска онкология, на Американското дружество по клинична онкология и на Европейското общество по гинекологична онкология. Д-р Олкин посочва също така какво е известно в днешно време на медицината за взаимовръзката хранене – онкологични болести.

– Д-р Олкин, може ли да се нарече мит твърдението, че употребата на захар води до развитие на рак?
– С онкологичните заболявания са свързани едва ли не най-големия брой митове в медицината, а твърдението, че употребата на захар води до развитие на рак, е една от тези разпространени заблуди. Разбира се, няма дим без огън, затова и този мит възниква не просто така.

Известно е, че туморните клетки действително използват голямо количество глюкоза, защото това са клетки, които не се диференцират, като за сметка на това се делят много бързо. Т.е., на тях не са им нужни време и усилия за превръщането им в специализирани клетки на определени тъкани и органи. За деленето на тези клетки е нужна повече енергия. А най-лекият и достъпен източник на енергия, разбира се, е глюкозата. Но! Това съвсем не означава, че захарта, която консумираме, постъпвайки в организма, веднага и директно започва “да храни” туморните клетки.

– Искате да кажете, че нещата не са така прости – ядем захар и сме застрашени от рак?
– Нашият организъм е създаден от еволюцията като сложна и устойчива система, с процеси на много нива. И, да, всичко, което се случва в него, не е така просто и линейно, както може човек да си помисли. Когато изяждаме нещо сладко, то веднага встъпва в действие с добре смазан механизъм – ендокринната система. Включва се задстомашната жлеза, която отделя хормона инсулин за нормализация нивото на захар в кръвта и усвояване на глюкозата. Т.е., нейното ниво в кръвта се понижава, затова е абсолютна заблуда, че изконсумираната захар веднага тръгва да подхранва туморните клетки, помагайки им да растат и да се размножават. Що се отнася до научните разработки, там беше показано, че туморната клетка употребява повече захар от обикновената. Но изследванията по никакъв начин не потвърждават, че ако човек употребява повече захар в храната си, той непременно ще развие онкологично заболяване. По-скоро любителите на сладкото ще претоварят своята задстомашна жлеза, ще натрупат килограми, ще си докарат захарен диабет. Но връзка между количеството изядена захар и развитието или растежа на съществуващ вече тумор, не е доказана. Още повече, когато изследователите наблюдават онкоболни, изцяло отказали се от сладките неща, за съжаление, не откриват подобрение у тези пациенти.

– Казано накратко, да не плашим хората, така ли?
– Не е желателно и не е нужно да се нагнетява излишен, неоправдан страх. Но пак ще повторя, злоупотребата със захар никак не е безобидна. Ако човек яде много сладкиши, бързо усвоими въглехидрати, а не извършва достатъчно движения, тогава се нарушава балансът между употребените и изразходвани калории, вследствие на което се покачват килограми. Може да се стигне до затлъстяване, а при тази ситуация вече достоверно е доказано, че то предизвиква голям брой хормонални нарушения. Те, от своя страна водят до развитие на редица видове рак – на матката, на хранопровода, на черния дроб, на стомаха.

– Д-р Олкин, има ли в днешно време някакви научно-обосновани препоръки по отношение на храненето за профилактика на рака, както и за тези, на които вече е поставена тази диагноза?
– Една съществена препоръка касае пациентките с рак на млечната жлеза. Американското дружество по клинична онкология им препоръчва да се придържат към т.нар. средиземноморска диета: много плодове, зеленчуци и риба. Изследвания показват, че такъв тип хранене и съкращаване количеството на висококалорийната храна, на лесно усвоимите въглехидрати, може да доведе до понижаване риска от рецидив на рака на млечната жлеза. Но засега това са изследвания върху относително неголям подбор на пациентки, което понижава степента на достоверност. Също така има изследвания, които показват, че употребата на домати, богати на веществото ликопен, спомага за профилактика на рака на простатната жлеза.