Мъждукаме между малките мечтици, докато изтлеем…

„Мъждукаме между малките мечтици, докато изтлеем. А после настъпва тъмнина. Тъмното е нощ. Нощта е мрак. След всеки мрак идва светлина.“

С тези силни и мъдри думи, старша сестра Магда Жекова в „телевизионната“ болница „Св. Анастасия“, станала последната арена на сблъсъци, любови, търсения и открития в медицинския сериал „Откраднат живот“, застана пред колегите си в последния епизод.

И продължи:

Но най-често бяхме ужасно сами…

„Проста логика. Логиката на живота. В нея много често тъгата и скръбта са лукс, който рядко можем да си позволим. Защото малките битови детайли не се съобразяват с голямата скръб. Те пъплят, натискат, изискват.
Заглушава ги единствено смъртта. Тя винаги е удар, който идва внезапно. И животът такъв, какъвто го познаваме, приключва завинаги.
Този, който остава след онзи, който си отива, поема дълбок болезнен дъх и просто продължава. Продължава с надеждата да намери кураж и смисъл. И с благодарност за едно случило се, макар и кратко щастие.
Някак близките хора все остават някъде назад, накрая на опашката.

На финала на „Откраднат живот“ Марта Вачкова хвърли ръкавица на Нова ТВ

Тъкмо защото са близки, приемаш, че можеш да си позволиш лукса да говориш рядко. Или изобщо да не говориш. Само че, човек не е просто смъртен. Човек е внезапно смъртен. Изведнъж разбираш, че не можеш да наваксаш. Изчерпал си лимита.“