Близо един милиард лева допълнителни приходи за година. Още магазини, нови логистични центрове, милиони левове инвестиции и все по-ожесточена конкуренция за потребителската кошница. Българският ритейл продължава да расте, но финансовите резултати на най-големите компании показват, че по-високите обороти не означават непременно и повече печалба.
Петнадесетте водещи дружества в класацията на „RATE | Лидерите в ритейла“ 2026 отчитат общо 11.25 млрд. лв. (5.63 млрд. евро) приходи за 2025 г. спрямо 10.26 млрд. лв. година по-рано. Това представлява увеличение с 9.7%, или почти 992 млн. лв. Само че докато приходите растат, сумарната отчетена печалба се свива от 311.4 до 301.1 млн. лв.
Съотношението между печалба и приходи за групата намалява от 3.04% през 2024 г. до 2.68% през 2025 г.
И тук започва същинската история на сектора. Защото зад общите показатели се крият коренно различни бизнес модели – от дискаунтърите с международна логистична инфраструктура и хипермаркетите с огромни търговски площи до българските регионални вериги и бързо растящите компактни квартални магазини.
Класацията отразява и една по-дълбока промяна. Конкуренцията вече не се води единствено за цената на рафта. Тя е за достъп до подходящи локации, за оптимизиране на логистиката, за производителност, за собствените марки и за възможността един нов магазин да донесе достатъчна възвръщаемост на инвестицията.
Lidl срещу Kaufland: лидерството вече има по-голяма цена
На върха на българския ритейл продължават да стоят двата германски гиганта Lidl и Kaufland. И двата са част от Schwarz Group, но развиват различни търговски концепции, които се съревновават за едни и същи потребителски бюджети.
Lidl затвърждава първото си място с приходи на стойност 2.986 млрд. лв. през 2025 г., което е ръст с 13.9% на годишна база. Kaufland запазва втората позиция с 2.737 млрд. лв., но неговото увеличение е по-умерено – с 6.5%.
Така разликата между двата лидера нараства от едва 51.7 млн. лв. през 2024 г. до 248.5 млн. лв. през 2025 г. Това е едно от най-значимите развития в класацията: Lidl не просто запазва лидерството си, а ускорява темпа, с който се откъсва напред.
При печалбите обаче картината е различна.
Kaufland приключва 2025 г. с положителен финансов резултат на стойност 132.1 млн. лв., докато Lidl отчита 131.3 млн. лв. Разликата е под 1 млн. лв., но е показателна. Въпреки че Kaufland реализира по-ниски приходи, съотношението печалба към приходи при него е 4.83% спрямо 4.4% при Lidl.
Сравнението подсказва, че двата модела имат различна икономика. В края на 2025 г. Kaufland достига 70 обекта в страната, докато Lidl влиза в 2026 г. със 143 магазина. Разликата във форматите, площите, продуктовия асортимент и структурата на продажбите означава, че производителността на отделните обекти не бива да се оценява само през оборота им.
Експанзията обаче продължава. Lidl обяви планове за поне десет нови магазина през 2026 г., както и за над 40% увеличение на инвестициите в обновяване и модернизация на съществуващите обекти. Паралелно с това компанията задълбочава връзките си с местните доставчици. Според данни, представени съвместно с Института за пазарна икономика (ИПИ), стойността на стоките от български компании, реализирани в мрежата на Lidl през 2025 г., достига близо 650 млн. евро.
Kaufland също разчита на инвестициите и развитието на търговските си пространства, включително чрез по-нестандартни градски формати. Откритият в края на 2025 г. обект „Театрална“ в София показва стремежа на веригата да се адаптира и към плътно застроената градска среда.
Взети заедно, Lidl и Kaufland генерират 5.72 млрд. лв. приходи – малко над половината от общия оборот на петнадесетте дружества в класацията. А когато към тях се прибавят BILLA, METRO и „Фантастико“, първите пет формират близо 84% от приходите на Топ 15.
Това не е пазарен дял от цялата търговия в България, но е красноречив показател колко силно е концентриран оборотът на върха на подреждането.
BILLA и METRO: близки приходи, различни финансови резултати
Надпреварата за третото място е значително по-оспорвана.
BILLA запазва позицията си с 1.344 млрд. лв. приходи, следвана непосредствено от METRO с 1.337 млрд. лв. Разликата е едва 7 млн. лв. и намалява спрямо предходната година.
Но ако оборотите им са почти равни, финансовите резултати са в различни посоки.
BILLA приключва 2025 г. със загуба на стойност 26.4 млн. лв. Това представлява подобрение спрямо отрицателния резултат през 2024 г. (-38.1 млн. лв.), но компанията все още не е преминала на положителна територия по показателя в класацията.
Същевременно BILLA продължава мащабната си инвестиционна програма. През декември 2025 г. тя откри своя 170-и магазин, разширявайки присъствието си до 53 града. За 2026 г. обяви план за инвестиции на стойност 43 млн. евро, включително откриване на десет нови магазина и обновяване на съществуващи обекти.
Тази стратегия поставя един от ключовите въпроси пред сектора: колко време е необходимо инвестициите в нови търговски площи, логистична инфраструктура и технологии да се трансформират в устойчиво подобрение на финансовия резултат? Самите данни за приходите и печалбата не позволяват загубата да се обясни еднозначно, но показват защо динамиката на рентабилността е също толкова важна, колкото и растежът на оборота.
METRO, от своя страна, увеличава приходите си със 7.2% и отчита 17.5 млн. лв. печалба спрямо 16.8 млн. лв. през 2024 г. Моделът е различен от този на останалите лидери. Компанията работи с 11 големи търговски обекта, специализирана база за доставки и значителна клиентска база от ресторанти, хотели и други професионални потребители. Затова приходите на компанията не могат да се интерпретират като резултат единствено от покупки на домакинствата.
Следващият важен етап е логистиката. През април 2026 г. METRO обяви споразумение за изграждането на нов център край София с инвестиция над 25 млн. евро, който трябва да обедини ключови логистични дейности и да подобри обслужването на професионалните клиенти.
При бизнес модел, при който доставките и управлението на стоковите потоци са съществена част от дейността, подобни инвестиции имат пряко отношение към бъдещата оперативна ефективност.
„Фантастико“: българският милиардер в търговията
Петото място е за най-голямата българска компания в челната група – „Фантастико груп“.
През 2025 г. дружеството за първи път преминава границата от един милиард лева приходи в разглежданите данни, достигайки 1.045 млрд. лв. Това е увеличение с 9.7% спрямо предходната година и утвърждава позицията му непосредствено след четирите международни вериги.
По отношение на печалбата обаче българската компания следва по-общата тенденция: въпреки ръста на приходите положителният финансов резултат намалява от 51.8 на 48.7 млн. лв. Съотношението печалба към приходи се понижава до 4.66%, но остава близко до нивата на двата лидера.
„Фантастико“ продължава да залага на по-висок клас търговски пространства, широк асортимент и многофункционални обекти, които комбинират супермаркет с други услуги.
През април 2026 г. веригата направи и стратегическа крачка извън традиционно най-силния си пазар, откривайки първия си супермаркет в Пловдив. Инвестицията в обекта в Международния панаир е 13.9 млн. евро. Паралелно започна изграждането на нов търговски комплекс на столичния бул. „Цариградско шосе“ за 31.2 млн. евро.
Това показва, че конкуренцията вече изисква не просто да се откриват магазини, а да се създават търговски дестинации, в които пазаруването се комбинира с услуги и удобства.
Регионалните вериги: по-малки обороти, понякога по-висока рентабилност
След първите пет в класацията следва отчетлива разлика в мащаба. Шестата позиция е за T MARKET, управлявана от „Максима България“, с приходи на стойност 589.9 млн. лв. Ръстът е едва 2.7%, а загубата се увеличава от 2.4 млн. на 15.7 млн. лв.
Веригата разполага с над 130 магазина и присъства в повече от 80 града според публикуваната от нея информация. В края на 2025 г. настъпва и промяна в собствеността – T MARKET преминава от MAXIMA GRUPĖ към нидерландската Paretas B.V. Това превръща предстоящите години в особено важен период за преструктуриране и развитие на модела ѝ.
По-надолу в класацията се очертава друга тенденция: регионалните търговци невинаги могат да се конкурират с международните вериги по мащаб, но част от тях показват солидна рентабилност.
„Бурлекс“, чрез дружеството „ЦБА“ ЕАД, отчита 202.3 млн. лв. приходи и 8.8 млн. лв. печалба, което означава съотношение печалба към приходи от 4.34%. Веригата поддържа присъствие в редица градове, включително Варна, Русе, Велико Търново и София. Брандът работи и на други регионални пазари през дружеството „ЦБА Еко Маркет“ ООД. Неговите приходи за 2025 г. са 37.1 млн. лв., а печалбата – 1.6 млн. лв. Общо приходите на двете юридически лица са над 240 млн. лв.
Следва „Аванти“, чийто специализиран формат достига 181.8 млн. лв. приходи, или ръст с 11.3%. Печалбата обаче намалява от 6.4 млн. до 5.4 млн. лв. Компанията развива и франчайз модел, което я отличава от класическите супермаркетни оператори.
Едно от най-динамичните представяния е на BulMag. Дружеството „Трънчев“ увеличава приходите си с 22.7% до 157.9 млн. лв. и отчита 6.2 млн. лв. печалба. През 2025 г. веригата отбелязва 30 години от създаването си, като отваря два нови магазина, включително първия си обект в Бургас.
Регионалният модел носи и друг интересен пример – старозагорската „Си Би Ес“. С приходи на стойност 154.9 млн. лв. и 17.5 млн. лв. печалба дружеството отчита най-високото съотношение печалба към приходи сред петнадесетте участници – 11.32%. Това е над два пъти повече от показателя на водещите германски вериги.
Сам по себе си този резултат не доказва, че компанията има най-висока оперативна ефективност, но показва защо класацията по оборот не бива да бъде единствената мярка за успех.
Още по-силен е контрастът със следващия участник – „Коме“. Компанията реализира 146.4 млн. лв. приходи и има мрежа от 35 магазина в 11 града, обслужвана от два логистични центъра. Печалбата ѝ обаче е едва 628 хил. лв., което означава рентабилност на приходите от около 0.43%.
Сравнението между „Си Би Ес“ и „Коме“ показва, че дори при сходен обем на продажбите крайните финансови резултати могат да се различават драстично.
Minimart: растежът, който засега струва скъпо
Ако има компания, която най-ярко олицетворява новия етап в развитието на българския ритейл, това е Minimart.
За една година дружеството „БГК“ увеличава приходите си от 43.2 млн. до 126.4 млн. лв., или с впечатляващите 192.9%. Това е най-високият процентен ръст сред участниците в първите петнадесет.
Но зад бързото разрастване стои и най-голямата абсолютна загуба в класацията – 40 млн. лв. спрямо 17.7 млн. лв. през 2024 г.
Minimart следва различна логика от традиционните големи супермаркети: компактни квартални обекти, близост до потребителя, стандартизиран асортимент и партньорска система за управление на магазините.
В края на 2025 г. веригата достига 300 обекта, а към август 2026 г. вече има около 350. Амбицията е в следващите години мрежата да се разшири до 800 магазина. Експанзията се подкрепя и чрез дългово финансиране – след емисия облигации за 25 млн. евро компанията набра още 20 млн. евро през 2026 г.
Тук основният въпрос не е дали моделът може да генерира оборот – това вече е доказано от темпа на растеж. Въпросът е кога разширяването на мрежата, разходите по изграждането ѝ и финансирането ще позволят компанията да премине към устойчива положителна рентабилност.
Този казус има значение и отвъд Minimart. Компактните градски формати постепенно се превръщат в самостоятелна конкурентна категория, която се стреми да заеме пространството между големия супермаркет и традиционния квартален магазин.
Има място и за различни модели
Последните три места в Топ 15 също разкриват различни стратегии.
„Жанет“, със силно присъствие в района на Несебър, приключва 2025 г. със 122.4 млн. лв. приходи и 11.1 млн. лв. печалба. Рентабилността на приходите достига 9.07% – второто най-високо ниво в разглежданата група след „Си Би Ес“.
„Берьозка“ увеличава приходите си с 22.9% до 62.3 млн. лв. и отчита 2.1 млн. лв. печалба. Веригата развива специализиран асортимент, собствени търговски обекти и онлайн продажби.
Петнадесетото място заема софийската „ХИТ Хипермаркет“ ЕООД, представено в класацията чрез бранда HIT Max. Дружеството има 51.2 млн. лв. приходи и малко над 200 хил. лв. печалба, направени през двата ѝ търговски обекта, които от 2019 г. вече са българска собственост.
Колко големи са големите и къде всъщност има конкуренция?
Мащабът на водещите компании неизбежно поставя въпроса за концентрацията на българския ритейл. Но националната класация по приходи не показва цялата картина.
В специалното си интервю за RATE председателят на Комисията за защита на конкуренцията Росен Карадимов обръща внимание на регионалните различия. Според националната карта на модерната търговия, изготвена от КЗК с данни за 2025 г., десет изследвани вериги разполагат с 644 обекта в едва 106 от общо 265 общини в България.
Това означава, че в 159 общини няма обект на нито една от включените в изследването вериги. Картата не обхваща всички търговци в страната, но ясно показва неравномерното разпределение на модерната търговия.
Още по-показателни са установените различия в локалната концентрация. По думите на Карадимов във Видин една верига формира между 60 и 70% от оборота на изследваните оператори, докато в Шумен и Разград водещият участник има дял между 50 и 60%.
В София и Пловдив потребителите разполагат със значително повече алтернативи. В редица по-малки градове обаче самият брой на конкурентите е ограничен.
Това е причината КЗК да разглежда пазарната концентрация не само на национално, но и на местно ниво.
Проблемът на българския пазар на храни не е липсата на конкуренция, а отслабването на българското производство“, казва Карадимов в интервюто за RATE.
Според него отслабването на националното производство, раздробеността на доставчиците и увеличаващата се зависимост от вноса създават траен дисбаланс по веригата на доставки.
Данните, цитирани от председателя на КЗК, показват, че между 2020 и 2024 г. производството на сурово краве мляко е намаляло с 25%, а вносът на мляко и млечни продукти е нараснал с 43%.
Така дебатът за пазарната сила излиза извън размера на приходите. Важна става не само възможността на веригите да продават големи количества, но и способността на българските производители да достигат до тези магазини при икономически устойчиви условия.
Надценката не е печалба – но това не решава целия спор
Сблъсъкът между регулатора и бизнеса се вижда най-ясно в дискусията за цените.
В секторния си анализ КЗК установява при отделни изследвани продукти максимални надценки след отстъпките от доставната цена до 77% при млякото, 82% при сиренето и 91% при кашкавала. При минералната вода стойността достига 135%.
Това са максимални стойности при конкретни продукти и наблюдения, а не средни надценки на целия сектор, нито доказателство за идентична печалба.
Именно върху това разграничение акцентира Николай Вълканов, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия, в интервюто си за RATE.
От кога надценка означава печалба“, пита той и подчертава, че между доставната цена и крайния финансов резултат стоят редица разходи – транспорт, съхранение, електроенергия, реклама, брак и възнаграждения.
Финансовите данни в класацията показват защо този въпрос е съществен. От петнадесетте дружества дванадесет завършват 2025 г. на печалба, а три са на загуба – BILLA, T MARKET и Minimart. Общата загуба на тези три компании достига 82.2 млн. лв.
Това не отменя необходимостта да се изследват отношенията с производителите, нито доказва, че всяка търговска практика е справедлива. Но ясно показва, че надценката на отделен артикул, печалбата на компанията и икономическата сила при договаряне са различни понятия.
В интервюто си Карадимов също уточнява, че КЗК не е установила данни за съгласувано антиконкурентно поведение или координирано повишаване на цените във връзка с въвеждането на еврото при десетте изследвани големи вериги. Според него обаче това не означава, че структурата на ценообразуването е лишена от проблеми.
И двете страни предупреждават за рискове от механични административни намеси, макар да поставят различен акцент върху необходимостта и формата на регулациите.
Следващата битка: за ефективност, а не само за оборот
Финансовата 2025 г. е последната пълна година преди въвеждането на еврото. Затова числата в класацията не могат да се използват като доказателство за ефектите от валутната промяна през 2026 г.
Те обаче показват с каква финансова структура водещите търговци са влезли в новата икономическа среда.
През 2025 г. средногодишната инфлация в България е 4.6% по националния индекс на потребителските цени. Ръстът с 9.7% в приходите на класираните компании е номинален и не може автоматично да се приеме за същото увеличение на реално продадените количества. Влияние имат както цените и потреблението, така и новите обекти, продуктовият микс и бизнес моделът на всяко дружество.
През 2026 г. към тези фактори се прибавят ефектите от въвеждането на еврото, административните промени и продължаващото напрежение върху разходите.
Николай Вълканов посочва в интервюто за RATE, че големите вериги са успели да запазят потребителското доверие в началото на 2026 г., а през юли ръстът на продажбите отново е изпреварил инфлацията. Същевременно той предупреждава, че оборотите на по-малките квартални магазини изостават от поскъпването.
Именно тук се очертава следващата структурна промяна. Традиционната търговия е притисната между големите международни оператори, регионалните вериги и новите компактни формати. Последните предлагат удобство и близост до клиента, но тепърва трябва да доказват устойчивостта на икономическия си модел.
Председателят на КЗК вижда част от решението в укрепването на местните производители и развитието на регионална логистична инфраструктура. Представителят на модерната търговия пък поставя акцент върху предвидимата регулаторна среда и свободата на бизнеса да инвестира и да се конкурира.
Различни рецепти, но общо признание: следващата фаза на развитие на българския ритейл ще бъде по-сложна от досегашното разширяване на магазинните мрежи.
Класацията на RATE показва кой продава най-много днес. Но разликите между приходите, печалбите и темповете на растеж поставят по-важния въпрос за утрешния ден: кой ще успее да превърне размера на бизнеса си в устойчиво конкурентно предимство?
Публикувано съгласно указанията на Economic.bg
