Норвежкият суверенен фонд планира да намали дела на държавните облигации в инвестиционния си портфейл, който е на обща стойност 2.3 трилиона долара. Промяната ще засегне най-вече притежаваните от него американски държавни ценни книжа, а целта на фонда е да диверсифицира рисковата си експозиция и да повиши доходността, предава CNBC.
Ръководителите на Norges Bank Investment Management (NBIM) пишат в писмо до норвежкото Министерство на финансите, публикувано в петък, че препоръчват делът на подиндекса на държавните облигации в портфейла с дългови инструменти да бъде намален от 70 на 50% – ниво, което според тях ще осигури достатъчна ликвидност при сътресения на пазарите, като същевременно ще позволи търсенето на по-висока доходност в други сегменти.
Предложеното преразпределение постепенно ще намали дела на американските държавни ценни книжа в портфейла на NBIM от 34.1 до 21.9%, ще свие експозицията към еврозоната от 16.8 до 14.1% и ще увеличи дела на японските държавни облигации от 4.6 до 7.4%.
NBIM също така иска да започне да определя теглото на държавните облигации според пазарната им стойност, вместо спрямо БВП, заради високите нива на задлъжнялост в почти всички развити икономики.
Американските държавни облигации са под натиск
Потенциалната промяна идва в чувствителен момент за пазара на американски държавни облигации, след като доходността по дългосрочните книжа достигна най-високите си нива от десетилетие, а инвеститорите се тревожат за фискалната траектория на САЩ и все по-големия дългов товар.
„Надеждните купувачи и притежатели на американски държавни облигации са под натиск“, заяви икономистът Мохамед Ел-Ериан пред CNBC в интервю в петък, като посочи Япония, Китай и страните от Персийския залив.
Коментирайки предложението на NBIM да намали собствения си дял на американските държавни облигации, Ел-Ериан заяви: „Мащабът не е голям, но сигналът, че традиционните притежатели и купувачи стават по-малко надеждни, е изключително важен.“
NBIM планира да увеличи дела на недържавните американски инструменти с фиксирана доходност, като корпоративните облигации, от 16.2 до 27.6%.
Главният изпълнителен директор, Николай Танген, и управителят на Норвежката централна банка, Ида Волден Бахе, заявиха, че фондът може да реализира по-високи премии, ако диверсифицира към по-рискови активи, като обезпечени с ипотеки ценни книжа, за които, според тях, фондът е в добра позиция да понесе свързаните рискове като дългосрочен инвеститор.
Танген и Волден Бахе посочиха, че обезпечените с ипотеки ценни книжа, станали печално известни по време на финансовата криза от 2008 г., обикновено се движат в противоположна посока на акциите по време на кризи и поради това могат да осигурят „допълнително намаляване на волатилността“, по-близко до това при държавните, отколкото при корпоративните облигации.
В момента NBIM притежава около 1.65 трилиона долара в акции – като държи близо 1.5% от всички акции на листваните компании в света – както и 592 милиарда долара в инструменти с фиксирана доходност.
Фондът, създаден през 1998 г., за да инвестира приходите от норвежкия петрол при строги ограничения, целящи да гарантират дългосрочното му съществуване, отчита рекордни печалби през последните тримесечия благодарение на огромните си инвестиции в американски и азиатски технологични компании и в дружества, печелещи от бума при изкуствения интелект, включително производители на полупроводници.
Танген обаче предупреди, че подобни нива на доходност няма да бъдат устойчиви при спад на пазарите. През първото тримесечие на 2025 г. фондът премина към загуба за 40 милиарда долара, след като инвеститорите започнаха да избягват риска.
Неотдавнашен стрес тест на NBIM установи, че корекция при компаниите, свързани с изкуствения интелект, може да заличи 740 милиарда долара, или 35%, от стойността на активите, които управлява.
Публикувано съгласно указанията на Economic.bg
