Най-старите звездобройци са от нашите земи

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Южна поща“, брой 14, 1990 г.
НАЙ-СТАРИТЕ ЗВЕЗДОБРОЙЦИ СА ОТ НАШИТЕ ЗЕМИ
СТАРА ЗАГОРА – ДОМАКИН НА МУЖДУНАРОДНИЯ СЕМИНАР ПО АРХЕОАСТРОНОМИЯ „ОКСФОРД-4“
България бе предпочетена пред кандидатурите на Мексико, Перу, Чили и Полша. Това решение бе продиктувано от интереса, който предизвикаха докладите на българските участници в тазгодишния симпозиум „Оксфорд – 3“, който се проведе от 10 до 15 септември в градчето Сейнт Андрюс, където се намира един от най-старите английски университети. Пред близо 100 учени от 35 страни бяха демонстрирани резултатите от изследванията нан Центъра по археоастрономия към Астрономическата обсерватория и планетариума „Юрий Гагарин“ в Стара Загора. Представените археологически обекти от нашите земи, в които се откриват следи от астрономически знания в дописмената епоха на човечеството, просто грабнаха специалистите по археоастрономия. Става въпрос за едни от най-старите на Земята съоръжения и обекти на някогашните звездобройци. Те правят впечатление с необичайната си архитектура, начин на употреба в древността, както и със своеобразната енциклопедичност на астрономическите знания на древните, вплетени в идеограмните писма в самите археоастрономически паметници. Древната тракийска обсерватория „Белинташ“ в Родопите, лунното скално светилище от епохата на неолита „Байлово“, Софийско, енеолитният календар от забележителното светилище при с. Долнослав, Пловдивско – на тях бяха посветени и българските доклади на симпозиума „Оксфорд – 3“. Те представляват само една съвсем малка част от близо 10-годишната работа на българските специалисти, чийто обединителен център се явява Стара Загора.
Международният симпозиум по археоастрономия се провежда на всеки четири години. Домакинството на Стара Загора през 1994 г. е вече факт. Още един повод за самочувствие колко древна и богата на културни паметници е нашата земя.
Алексей СТОЕВ