Живот и здраве, това са две понятия, около които се преплитат безброй – отчасти доста фантастични — представи. Едно време нашите прадеди охотно са принасяли жертви на боговете, за да си измолят от тях здраве и дълъг живот. Много столетия наред учените вярвали в някаква необяснима „Vis vitae“ — някаква тайнствена жизнена сила, която съществувала извън техните представи и която предопределяла продължителността на живота и здравето на всеки човек.
Животът и здравето обаче не се нуждаят от някакво свръхестествено тълкуване. Наистина все още съществуват безброй „бели петна“ в нашите познания за човека въпреки скокообразното развитие на науката и въпреки почти необозримия брой научни постижения във връзка с жизнените процеси. Прецизността на регулаторните механизми, високоефективните комбинации от най-различни процеси в човешкия организъм, тяхното точно и несмутено протичане — като се изключат случайни заболявания — всичко това в никакъв случай не може да се постигне дори от най-сложната машина.
Няма що — поразително същество е това човекът!
Сложността на всички структури и на всички процеси се явява решаващ характерен белег на всички живи същества. Дори това, което ни се вижда просто, например помпената функция на сърдечния мускул, в края на краищата е резултат от най-разнообразни реакции и безброй регулаторни и контролни механизми. Животът, това е една особена, много комплексна форма на движение на материята. Въпреки сложността и големия брой още нерешени загадки във връзка с феномена живот за науката няма съмнение, че животът представлява нещо обяснимо, нещо разбираемо и че за да го анализираме, не е необходимо да прибягваме до свръхестествени явления и мистични представи.
По принцип жизнените процеси се проучват с помощта на методите на естествознанието и на обществените науки. Те Обаче протичат несравнимо по-комплексно и многообразно, отколкото и най-сложните технически процеси или химични реакции.
И затова никак не е лесно да се изложат в проста и достъпна форма основните процеси в нашия организъм. За да можем въобще да се справим с тази задача, трябва да се откажем от голям брой подробности. А когато излагаме по необходимост в опростена форма функциите на отделните органи или жизнените процеси, ние се натъкваме на още един недостатък. Защото понятието живот не означава само последователно протичане на отделните процеси. Живото същество е нещо повече от сумата на тези отделни, закономерно протичащи реакции. Съчетанието на много фактори и тяхното взаимодействие както помежду им, така и с околната среда позволяват на живото същество, и по-специално на човека, да премине към ново, по-високо качество.
Животът в своя биологичен смисъл се отличава с някои характерни особености. Това са свойства, които, макар и неразкрити докрай, със сигурност могат да се опознаят, да се обяснят, т.е. те са съвсем естествени.
Някои от тези особености са:
Способност за размножаване (продължение на рода). Живите същества имат способността да се размножават и да създават потомци, които до голяма степен приличат на своите предци.
Промяна на формата (растеж и развитие). Характерно за живата материя е и правилно регулираното, строг о определеното и пропорционално нарастване до една оптимална, наследствено предопределена големина. От съществено значение е регулирането на тези процеси, защото и неживите кристали могат да „нарастват“ и да увеличават обема си, но този процес не прилича на растежа на живото същество. Ръка за ръка с растежа върви и способността за развитие и диференциация. По своята структура и функция живите същества са способни да се нагаждат към изискванията на околната и на вътрешната среда, те не са неизменни и неподвижни. В рамките на една унаследена програма живите същества узряват и стареят, преминават през различни етапи на развитие, изменят се в определени граници и се адаптират към различни условия. До известна степен те са в състояние да се „саморемонтират“ (затваряне на рани, образуване на ръбци) като израз на способността им да се приспособяват към дадени обстоятелства.
Обмяна на информация (дразнимост, подвижност, натрупване на информация). Характерен белег на живите структури е тяхната активна подвижност, като под това понятие разбираме не само промяната на мястото. Като отговор на дразнения от околната среда или на сигнали от собствения организъм подвижността и изменчивостта им представляват също така и форма на обработка на информацията. Живите структури отговарят на дразненията със специфични реакции, при което дразненето действува като отключващ фактор, а съответната реакция се регулира, изменя и провежда от самия жив организъм. Това са реакции, които изцяло се различават ог действието на машините или техническите системи. Обработката на дразненията, респ. размяната на информация, е решаваща предпоставка за приспособяването на живата материя към околната среда. Но живото същество е в състояние и от само себе си, първично активно, а не само като отговор на дадено дразнене, да реагира и да се адаптира към условията на околната среда.
Обмяна на веществата. Посочените основни феномени на живата материя — изменчивост на формата и обработка на информацията — се поддържат от живите структури посредством химически процеси; те черпят енергия от носителите на енергия и по този начин поддържат жизнените процеси в цялото им многообразие.
Филогенеза (развитие на рода в процеса на еволюцията). Всички живи същества имат свое „минало“, т.е. те се развиват като поредица от поколения чрез случайни, нецелснасочсни промени в наследствената субстанция и чрез естествен подбор в живи същества с нови свойства, по-добро адаптиране към околната среда и изменени функции.
Тези характерни особености на живата материя трябва да се разглеждат винаги комплексно и в тяхната цялост. И неживите неорганични структури могат да „растат“, и моторите притежават някаква форма на „обмяна на веществата“ за доставка на енергия, и автомобилите имат свойството „подвижност“ — но всичко това не ги характеризира като живи същества.
Понятията живот и здраве често се преплитат. Разбира се, те не са еднозначни. Но и здравето не се поддава лесно на характеризиране. Кой е здрав, кой вече не е? Най-лесно здравето може да се приеме като правилно функциониране и несмутено съвместно протичане на всички основни жизнени процеси. Такава една обща дефиниция обаче не би имала никаква практическа стойност и не би позволявала да се поставя лекарска диагноза. В ежедневния живот за здраве се приема най-често липсата на оплаквания. „Нищо не ме боли, аз съм здрав.“ Но тази дефиниция, от друга страна, е твърде ограничена. Има болести, които поне в ранните си стадии не причиняват никакви оплаквания, но които въпреки това намаляват работоспособността и адаптационните възможности на организма. Често се цитира една програмна формулировка на Световната здравна организация, според която здравето се характеризира като пълно физическо, психично и социално благополучие. Това е една много прогресивна дефиниция, тъй като тя взима пред вид не само биологическите корени, но и социалните аспекти на здравето и болестите. Но все пак и това не е една съвсем ясна дефиниция на здравето. Благополучието зависи и от такива фактори като гняв, тъга, страх или външни натоварвания. Но това не са болести! Социалното благополучие колкото и да изглежда желано в смисъла на цитата на СЗО, не зависи само от социалната осигуреност, но и от качествата на характера, като например завист, зложелателство, алчност. Възможностите за междучовешки контакти, за съзнателни взаимоотношения между човека и околната среда, за несмущавано участие в обществения живот с цялото му многообразие — всичко това се смята за естествено при един здрав човек. То е съставна част от здравето. Като се държи сметка за всички тези аспекти, понятието здраве може да се разгледа като състояние на физическо, психично и социално благополучие, характеризиращо се с интактни регулаторни процеси, оптимални възможности на организма да се адаптира към влиянията на околната среда и измененията във вътрешната среда, нснакърнена работоспособност, както и субективно добро самочувствие.
Стабилното здраве и високата работоспособност зависят от наследствените заложби, но се влияят и от личната активност и от различни обществени предпоставки. Следователно опазването на здравето не е задача само на лекарите и на сътрудниците в здравеопазването. В него участвуват всички обществени сектори.
Никой не може да отрече, че здравето има неоценима стойност. Година след година науката създава все нови възможности за предотвратяване и лекуване на заболяванията. Това навява оптимизъм. При все това винаги ще има болни и увредени хора; да се надяваме, че техният брой непрекъснато ще намалява, но да се унищожат изцяло всички болести — това е една неосъществима в близко време цел в развитието на медицината. Обаче здравеопазването не значи само предпазване от заболяване (профилактика), но включва и възможно най-ефикасно лечение (терапия), разпознаване на болестта (диагноза), както и ефективни допълнителни грижи, респ. връщане на болния в обществото (рехабилитация). Ако се пренебрегне едно звено от тази верига, здравеопазването няма да бъде цялостно.
„Здравето не е всичко, но без здраве всичко друго е нищо.“ Този цитат от Шопенхауер намираме често в лекарските амбулатории. Тази игра на думи ясно показва ВИСОКОТО място, което здравето и днес още заема на стълбицата на нашите желания. И все пак и без пълно здраве животът в никакъв случай не е „нищо“. Дори и инвалидът, респ. хронично болният, има многообразни възможности да използува остатъка от своята работоспособност, да тренира, активно да участвува в живота. За него активното здравеопазване е дори още по-важно, защото остатъчната му работоспособност трябва да се опазва и развива. Грижата за хронично болните е задължение на цялото общество, на всяко семейство, на всеки човек и на самия пациент, за да може той — както е казал диабетологът професор Кач преди половин век по отношение на болните от захарна болест — като „условно здрав“ да се справя и дори да се радва на живота.
