Любимата изрично ми забрани да купувам и боядисвам яйцата за Великден. Много мразя да ме кара да свърша някаква работа, защото по природа съм малко мързелив, но като ми забранява нещо, просто ми идва отвътре да го направя.
[ad id=“225664″]
Тя е на бачкане. Тъкмо съм се събудил и пуша. Клозет, баня, с котката Ивелина се боричкаме и си хапем вратовете, сякаш сме животни. Слизам до магазина. Пълнят ми една торба с две гумени бири, цигари, боя, салам. Взимам торбата в едната ръка и заръчвам цяла кора с яйца. Продавачката ме пита искал ли съм да ми я опакова по някакъв начин. Отказвам – аз съм горд човек. Сега и следващата ми ръка е пълна, а трябва да си изкарам портфейла. Не ми стига акълът да оставя кората и се опитвам с нея да бръкна във вътрешния си джоб. Първо яйце се чупи на плочките: „Извинете.” Второто се втурва надолу, но го хващам с лявата ръка, третото пада, улавям го с дясната, а четвъртото поемам с другата. Петото го крепя с език и око. Въртя се на опашката като мъртвопиян жонгльор, нападнат от ято бухали, а хората явно мислят, че страдам от още неизучена душевна болест. Как да е плащам – загубил съм само 11 яйца. Вкъщи отделям мъжките от женските. Разпределям ги в две тенджери на печката – ще се готвят на различни температури. Само много глупав човек би сложил яйца в микровълновата. За щастие аз съм умен и слагам само едно да видя какво ще стане. След малко гръмва. Ивчето отдавна се е скрила в коша за пране на Нора (аз имам химически чувал на терасата). В микровълновата все едно някой е повръщал компот от кайсии. Почиствам с малката прахосмукачка, дето е на батерии (издава странни звуци, но не е проблем). Колко ли трябва да се варят тия яйца? Чета в нета – между 5 и 7 минути. Не вярвам да е минал повече от час. Заливам със студена вода и ги вадя. Някои са се напукали и с котката си правим салата от тях. Наздраве (за мен ракия, за нея бира). Сега ще нарисувам оцелелите седем със свещ. Заострям върха и почвам: лебед, слон, емблемата на моя отбор, шопска салата, тигър, жираф… оп… последното го изтървам на пода, а Ивка сяда връз него. Ще мъти. К’во да я правиш – майчин инстинкт. Шестте боядисвам с червена, зелена и синя боя (не капя много по мебелите, земята, коридора, спалнята и терасата).
[ad id=“263680″]
Рисунките ми постепенно излизат – чудесно, все пак съм представител на културата. Хм… е нали изобразявах животни и други работи… тук има само шест яйца с цици!!! Трябва да ида на психиатър! Любимата се прибира. Сигурно се е обърнала към религията, защото непрестанно се кръсти, шепнейки някакви псалми. През зъби ме гони в банята. Виж ти… в главата приличам на индианец негър. Поизцапал съм се, но какво пък чак толкоз!? Къпя се (два пъти в един ден!?), а след час Нора ме пуска да изляза. Докато е чистила, е сготвила – способно момиче. Сядаме на трапезата. Ххахахахаха… котката Ивелина е добила всички цветове на дъгата (включително зелен език). Оп… помръквам… аз ще трябва да я изкъпя, а как се къпе тоя звяр… майко мила… Черпим се, на годеницата ми ѝ поотминава бясът (даже се смее на яйцата). Изведнъж вижда миниатюрна паяжинка на стената, грабва малката прахосмукачка, натиска копчето, а тя вместо да смуче, изплюва компота от кайсии. Нора ме поглежда – в очите ѝ има залепнали шипове от ярост с частица пухкаво съжаление, че някога ме е срещнала. Взимам си цигарите и бавно поемам към вратата – ще търся добри комшии, които да ме приютят за тази вечер… Бог ме наказва, че нарисувах цици на яйцата му.
Източник: Никола Крумов – фейсбук профил
https://www.facebook.com/KrumovNikola/posts/1314476368607168
