Наталия получава възможност, каквато не е мислела, че може да ѝ бъде дадена. Да замени затворническата килия с фронтовата линия в Украйна. "За мен беше като да спечеля от лотарията – шанс за нов живот и възможност да се променя”, казва младата жена. Тя е излежавала петгодишна присъда за кражба. Трябвало е да бъде освободена чак през 2028 година. След това Киев приема закон, с който позволява на част от затворниците доброволно да се включат във войната. Наталия казва, че веднага щом е чула за тази възможност, е пожелала да се възползва от нея.
Не всеки затворник има право да се включи в програмата
Но процедурата не била лесна. Жената кандидатствала три пъти преди да бъде одобрена. Не всеки лишен от свобода може да се включи в програмата. Осъдените за най-тежките престъпления като масово убийство, сексуални престъпления и държавна измяна, нямат право да участват в програмата. Тези, които бъдат одобрени, могат да получат опрощаване на присъдата, а в замяна – трябва да служат на фронта до края на войната. Ако оцелеят – могат да се върнат към цивилния живот с чисто съдебно минало и ново начало.
Наталия казва, че затворът е бил повратен момент за нея. "Там преосмислих целия си живот”, споделя жената. От приемането на този закон през май 2024 година над 200 жени като Наталия са имали възможност да се присъединят към въоръжените сили и да започнат начисто. Друга такава жена е Елвира, която е излежавала присъда за убийство. За себе си тя казва, че е предпочела да отиде на фронта, вместо да излежава присъдата си докрай.
Затворничките получават същата заплата, каквато и останалите военнослужещи
Според командира на специалната бригада от жени, които са били затворнички – Микола, те са особено мотивирани и това ясно се вижда на бойното поле. "Не съм виждал по-добри бойци от бившите затворнички. Те са изключително мотивирани още от самото начало – заради свободата, която ги очаква, заплатата, която взимат, и възможността да постигнат нещо в живота”, казва Микола. Наталия и Елвира са отлични на фронта, но програмата не започва да жъне успехи още веднага. Двете жени са част от втория "випуск” с жени, изведени от затвора, казва Микола. При първия опит за стартиране на програмата Микола и колегите му набират 14 жени, от които в крайна сметка остават само три – като повечето от тях не са на фронта, а са заети в помощни сфери.
С напредването на войната в Украйна участието и на жените в сраженията става все по-важно. Киев изпитва трудности да попълва редиците в армията, а включването на затворници е само една от мерките за набирани на нови военнослужещи. Според властите всеки нов човек е ценен. В украинските затвори има около 1500 жени, но само малка част от тях отговарят на условията за включване в програмата. Микола обяснява, че част от проблема е лошото състояние на затворите и фактът, че много от затворничките са наркозависими или излежават присъди за наистина тежки престъпления като терористични актове.
Нов шанс да изкупят греховете си пред обществото
Всички жени, които са успели да попаднат в програмата обаче казват, че се надяват на шанс да започнат отначало и да изкупят греховете си. Ангелина също е част от програмата. Тя казва, че за нея огромна роля е изиграло това, че службата в армията ще ѝ даде нови възможности. "Ако просто излежиш присъдата си, завинаги имаш етикет на бивш затворник. Както и да го погледнеш, положението е такова. Другият вариант е да дойдеш тук и да имаш военни отговорности, но и повече права и възможности”, казва Ангелина. Наталия също казва, че е мислила много за решението си да се присъедини към армията и е решила, че е добра идея. "Исках да започна отначало. А за да започна отначало, трябваше да съм полезна на обществото”, споделя жената.
Наталия днес работи в бригада, която управлява дронове. Самата тя е оператор на дрон. Наскоро е била на първата си бойна мисия, която е продължила десет дни. "Никога преди не бях преживявала подобно нещо, небето гърмеше от дронове”. Работата на Наталия е съвсем близо до фронтовата линия, а със своя дрон тя предоставя разузнавателна информация, която пехотата използва при сблъсъците с руската армия. Наталия казва, че е щастлива, че може да е от полза на бойното поле. Надява се, че колегите ѝ военни оценяват приноса ѝ. "Но най-важното е, че аз съм доволна от себе си. Правя всичко това най-вече заради себе си и го приемам изключително сериозно”, казва Наталия.
За тези жени войната открива неочакван нов път – възможност да оставят грешките от миналото зад гърба си и да изградят нов живот.
Автори: Ребека Ритерс | Ирина Укина
Публикувано съгласно указанията на Fakti.bg
