Преподобният Евтимий, в света наричан Никита, бил роден през 824 година в селището Опсо, близо до град Анкира в Галатия. Родителите му, Епифаний и Анна, били богати, но много благочестиви.Когато бил на седем години, баща му починал. На грижите на майка му освен него останали още две дъщери – Мария и Епифания. Скоро Никита, който бил твърде разумен за възрастта си, станал ревностен помощник на майка си във всички нейни грижи за дома и семейството.
Подчинявайки се на постановленията за военна служба, майката на Никита трябвало да го запише във воинските списъци. Престарялата жена желаела да облекчи задълженията си по дома и побързала да му избере достойна невеста. По Божия промисъл скоро тя намерила разумна и скромна девица, на име Ефросиния, дъщеря на богати и славни родители, и Никита се съчетал в брак с нея. Скоро Бог благословил брачния им съюз с раждането на дъщеря, наречена в светото кръщение Анастасия. След това Никита, който сметнал раждането на детето за достатъчно утешение за майка си и съпругата си, решил да остави семейството си и да се посвети изцяло на служението на Бога по монашеския път. Като оправдание за решението му послужило и това, че омъжената му сестра Мария живеела в бащиния им дом и можела да остане в помощ на майка им.
Заради благочестивия си живот свети Евтимий се сподобил с дара на прозорливостта и чудотворството. Починал почти безболезнено на 15 октомври 889 година на така наречения Свещен остров.
Славният презвитер св. Лукиан Антиохийски живял в третия и началото на четвъртия век. Той се родил в град Самосат, Сирия. Бил син на богати и знатни родители. Получил прекрасно образование. Родителите му го готвели за светска служба. Но Лукиан от ранни години обикнал Бога повече от всичко на света. След смъртта на родителите си той раздал на бедните своето богатство и заживял строг подвижнически живот. Благочестието, мъдростта и учеността му станали широко известни. Антиохийските християни го поканили да стане свещеник в техния град.
В своя духовен живот Лукиан постигнал голямо съвършенство. Когато минавал през града, могъл да бъде видим за едни и невидим за други. За него се говорело, че не можел човек да го види и чуе, без да стане християнин.
Славата на Лукиан като проповедник на Евангелието стигнала до императора. Лукиан бил осъден на заточение и изтезания. Неочаквано след това бил освободен и се върнал в Антиохия. Гонението обаче пак се усилило особено след смъртта на Диоклетиан.
Безстрашен и смел, презвител Лукиан отправил до управителя на Антиохия апология – защита на християнството. Затова бил арестуван и препаден на големи мъчения. Окован във вериги, бил закаран в Никодимия и хвърлен в тъмница. Там го мъчели с глад, за да го заставят да вкуси от идолските жертвоприношения. Мъчителите изтеглили всичките му кости от техните леговище – ставите, като го поставили в това състояние разглобен да лежи по гръб върху остри чирепи цели 40 дни.
Наближил празникът Богоявление. Светият мъченик вече чувствал, че смъртта му е близко.Силно пожелал да се причасти за последен път заедно с братята по вяра. По някакъв начин християни, духовници и миряни успели да влязат в затвора. Донесли хляб и вино. Обкръжили лежащия мъченик вместо църковна стена. Поставили хляба и виното върху неговата гръд вместо евхаристичен престол. И така извършили светата Литургия, на която станали причастници той и присъстващите. На другия ден, едвам дишащ от рани и болки, той извикал три пъти: – Християнин съм!
И тъй предал на Бога душата си. Императорът заповядал да хвърлят тялото му в морето. Оттам делфини по-късно го изнесли на брега. Християните го погребали с чест. Това станало в 311 г. – две години преди възтържествуването на Църквата над прогнилото езичество. Години по-късно света царица Елена построила църква върху неговия гроб, над светите му мощи.
