
В залата на днешния Латвийски национален театър в Рига на 18 ноември 1918 г. е провъзгласена Република Латвия. Решението е взето от Латвийския народен съвет, който обединява основните политически сили на страната. За ръководител на временното правителство е определен Карлис Улманис.
Датата идва само дни след края на Първата световна война, когато старият политически ред в Европа се разпада. Латвийските земи все още са под германска военна окупация, а властта на Руската империя е рухнала след революциите от 1917 г. Президентът Егилс Левитс по-късно посочва, че решението за създаването на държавата е взето от 39 членове на Народния съвет.
Пътят от Ливония до независима Латвия
Понятието Ливония не обозначава цялата територия на днешна Латвия. В исторически план то се отнася до земи в днешна Латвия и Естония. През XIII век значителна част от региона попада под властта на ордена на братята на меча, който през 1237 г. се влива в Ливонския орден.
През следващите столетия териториите са разделяни между различни държави. Северна и източна Латвия преминават под властта на Русия в началото на XVIII век, а Курландия и Семигалия са присъединени към Руската империя през 1795 г. Така всички земи на съвременна Латвия се оказват в рамките на империята.
Още на 2 декември 1917 г. Латвийският временен национален съвет заявява, че страната има право да изгради собствена държава. Провъзгласяването на 18 ноември 1918 г. обаче не слага край на борбата. След изтеглянето на германските сили в страната навлизат болшевишки войски и започва Латвийската война за независимост.
Признание, окупация и възстановяване
Съветска Русия признава независимостта на Латвия с мирния договор от 11 август 1920 г. Международното признаване де юре следва на 26 януари 1921 г. от съюзническите държави.
Независимостта е прекъсната през 1940 г. След пакта Рибентроп-Молотов от 23 август 1939 г. Съветският съюз окупира Латвия на 17 юни 1940 г. Формалното включване в СССР е извършено на 5 август същата година след политически натиск и избори без реална конкуренция. Латвия съществува като Латвийска съветска социалистическа република до края на съветския период.
На 4 май 1990 г. Върховният съвет на Латвийската ССР приема декларация за възстановяване на независимостта и определя преходен период. След неуспешния преврат в Москва на 21 август 1991 г. е приет законът за възстановяване на независимостта де факто. Латвийската конституция и днес разглежда държавата като същата република, провъзгласена на 18 ноември 1918 г.
Източници: president.lv
Публикувано съгласно указанията на Fakti.bg






