На 30 октомври Църквата почита Свети мъченици Зиновий и Зиновия и крал Стефан Милутин

Свети мъченици Зиновий и Зиновия

Св. Зиновий и сестра му св. Зиновия живели в третия век. Прекарали живота си в киликийския град Ег или Егей. Родителите им били благочестиви хора. Възпитали ги в християнската вяра. Те рано останали сираци. В милостини към бедните хора и в свят живот преминала младостта им. Зиновий получил от Бога дар на чудотворство. Чрез молитва и възлагане на ръце лекувал болни. Скоро образоваността, чудесата и добродетелите му го прославили из цялата област Киликия. Егейските християни го избрали за епископ. През време на Диоклетиановото гонение изператорският сановник Лисий дошъл в град Егей, за да скланя християните да се отрекат от вярата си. Лисий повикал епископа. Заповядал жестоко да го бият. Започнали жестоки мъчения. Като узнала, че брат й страда за Христа, Зиновия се затекла към съдилището и поискала да умре от еднаква смърт с брат си. Разгневения езичник заповядал да сложат нея и брат й на железен одър, под който да разпалят огън. По заповед на разярения римски сановник мъчениците били снети от одъра и хвърлени в котел с кипящ катран. Те и тук останали невредими и пеели хвалебна песен на Бога. Осъдени били на смърт. Мъчениците с радост тръгнали към мястото, където щели да бъдат умъртвени. По пътя мълвели молитвено. Зиновий и блажената му сестра Зинавия били убити с меч. Глас от небето ги повикал към вечен живот и към нетленни венци. С радост те предали на Бога душите си. Това станало в 285 година.

Св. крал Стефан Милутин

Отличавал се с голямата благотворителност на църкви и манастири. Царувал 42 години и изпълнил едно свое дадено обещание – колкото години царува, толкова църкви да построи. Починал в 1317 година. Погребан в Банския манастир, където след Косовската битка в 1389 година мощите му са били пренесени в близкото село Тренча и оттам към 1460 година – в София, дето и сега почиват в църквата „Св. Неделя“.