Невидимото настояще. Защо бих предпочел да съм роден преди 20 години
„Очевидно е, че моралните напътствия и увещанията имат смисъл само когато са отправени към хора, които действат свободно. Насочени към роби, те са напразни.“
Лудвиг фон Мизес, Икономически основи на свободата (1952)
„Миналото е очарователно място за посещение, но със сигурност не бих искал да живея там.“
Арт Гардън, заглавие на статия (2019)
Нямам щастието да съм роден през този век, но не бих имал нищо против, дори бих искал това да е така. Не поради лични, а по-скоро поради “обществени” съображения.
Когато казвам “щастието”, нямам предвид житейското удобство да разполагам с “умен” телефон. Такива телефони пред 20 години просто няма. Днес над 60% от хората в България обаче имат “умен” телефон. След пет години този процент ще бъде почти 90.
Същото е и с интернет. Преди 25 години достъп до него има едва 1% от населението, а през 2022 г. – почти 80%.
Подобни житейски обстоятелства са толкова очевидни, че хората не ги забелязват.
Например, за да притежавам своя телефон днес, “за мен” са работили поне 10 пъти повече хора отколкото са били слугите на Луи XIV. Всъщност от стопанската история се знае със сигурност, че съвременният човек живее по-добре от Краля Слънце. Както и че най-богатият човек в света преди 100 години не е имал климатик, а детето му е могло да бъде покосено от елементарна болест поради липса на антибиотици.
За да си купи един литър бензин, средностатистическият гражданин на България днес работи 3-4 пъти по-малко отколкото хората през 1999 г.
Друг подобен пример е електричеството. През 2014 г., за да се плати 1 кВч със средна брутна заплата, необходимото работно време е било два пъти повече отколкото през 2023 г. Просто, защото заплатата е увеличена 2.49 пъти оттогава досега.
Елементарна проверка на цената на всички достъпни в България сега стоки и услуги, сравнена със стойността им във времето назад, показва същото поевтиняване от два до четири пъти.
Философия на щастието
Икономическата социология преди 50 години установява един факт, известен като “парадокс на Истерлин”. Според него хората в богатите страни не са по-щастливи от хората в бедните страни.
Но парадокс няма. Щастието и моралът съпътстват „живот, който върви добре за човека, който го води“, когато той или тя имат перспективата да разполагат с правото си на живот, свобода и стремеж към щастие.
Стремежът към богатство, в подходящ институционален контекст, има положителен ефект върху щастието на другите. Този контекст е онова, което Смит нарича „равно и безпристрастно правораздаване“, което осигурява правото „на всеки човек да разполага с плодовете на собствена си работа“.
Нещастието (преживяната липса на щастие) би трябвало да е нещо противоположно: контекстът не е подходящ, хората искат да разполагат с нещо чуждо или предполагат, че другите разполагат с нещо тяхно.
Иначе всеки е богат или беден според свободата, която му “позволява да се наслаждава на необходимостите, удобствата и забавленията на живот“, казва Смит преди 265 години.
Социология и статистика на щастието днес
Делът на хората, които казват, че са доволни от живота си в България в европейски сравнителен план се води от Евробарометър от 2004 г. и включва 42 подвъпроса за “необходимостите, удобствата и забавленията” (включително политическите такива).
Погледнато поколенчески, през 2004 г. по-малко от 1/3 от хората в България са на това мнение за себе си (приблизително колкото и през 1993 г., но според други допитвания). Най-малко за целия този период доволните от живота си българи са през 2005 г. – 29,4%.
Оттогава до последното подобно изследване (2018) процентът на по-скоро доволните се увеличава до 48,4 – най-значимото подобрение в ЕС за петте години след 2013 г. Въпреки напредъка, този показател е значително по-лош от делът на доволните от живота в Естония, Полша, Чехия и Финландия (около и над 80%) или в Северна Македония, Румъния и Унгария (около 60%).
Смъртността от замърсена околна среда, преживявана тревожно, също намалява повече от два пъти. Показателят смърт от замърсяване на въздуха от 1990 до 1997 г. се увеличава от 153,5 на 160 души на 100 хиляди, а през 2019 г. е 76.1 човека на 100 хиляди.
За родените преди 20 години намалява и смъртността от рак на дихателните пътища. При мъжете най-лошата за последните 60 години е 2008 г., когато трендът е от 49 умрели на 100 хиляди по тази причина. През 2019 г. този брой намалява до 42 на 100 хиляди.
Новото поколение живее по-дълго. След 1999 г. вероятността човек да умре в детска възраст намалява повече от три пъти и през 2021 г. е едва 0,5%.
От 1960-те години до 1996 г. продължителността на предстоящия живот остава непроменена – малко над 70 години. През този период абортите са постоянно с няколко хиляди над броя на новородените деца. По някаква причина хората не искат да отглеждат деца. Но след 1997 г. продължителността на живота се увеличава до 75.1 години през предпандемичната 2019 г.
За щастието не е без значение и обстоятелството, че за последните 20 години крайната бедност в България е намаляла 29 пъти. А т.нар. “средна класа” увеличава своите обществена тежест и спестявания ѝ от тази година България попада в групата на страните с високи доходи.
Свободата и политическите клишета
Погледната отстрани, България след 2000 г. се изкачва от 73-о на 43-о място си в света по стопанска свобода. По човешка свобода промяната в ранговете е приблизително същата.
Най-неблагоприятно е положението с подходящия институционален контекст на щастието – рамката, която позволява всеки да разполага с плодовете на своята свобода. Онова, което влошава положението в България, е състоянието на върховенството на закона.
Причината да не се виждат предимствата на родените преди 20 години е, че в политическата реторика, новините и общодостъпните тълкувания на настоящето и бъдещето на страната господстват следните клишета:
- преходът е “изцяло сбъркан, несправедлив и частично криминален”;
- ЕС и “американците” “ни колонизират”, пробутват ни кофти храна, високи цени и “унищожават българското”;
- правителството не дава субсидии и не защитава националните интереси;
- партиите на власт и лидерите им грабят, “няма политика”, още по-малко – държавност.
Политиците използват все по-често популярни от тях предизвикателства (здраве, околна среда и пр.), за да печелят одобрение, да запазят или разширят намесата си в живота на хората. Една от основните им грижи в бъдеще (а всяка тяхна грижа предполага контрол над отделните хора) ще е тази за щастието на новото поколение.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат а не отразяват позицията на Свободна Европа.
Recent Posts
