Уж е просто лист хартия, а заради него един човек си обърна позицията буквално наопаки.
Само преди месец лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обеща да направи всичко по силите си, за да има редовно правителство.
Сега казва, че няма да полага повече усилия за това.
Между тези два факта стои едно единствено нещо – декларация, която Бойко Борисов не иска да подпише. Той би желал да управлява заедно с ПП-ДБ, а тяхното условие е Борисов да сложи подпис под документа. В текста му се казва, че депутат от трета формация – Делян Пеевски, трябва да бъде изолиран от бъдещото управление.
Борисов не иска да подпише такова нещо.
Той обяснява обръщането си на 180 градуса с много други аргументи – че не дава да му извиват ръцете, че не е съгласен да не го искат за премиер и да отхвърлят кандидатурата на ГЕРБ за председател на парламента, че не вижда основание за борба срещу предстоящия избор на главен прокурор. А най-вече казва, че проблемът с политическата криза не е в него.
Но листът хартия с посланието „без Пеевски“ остава в дъното на всеки от тези посочени аргументи.
Борисов го каза в почти прав текст – преди дни той за първи път обяви Пеевски за „силен играч“ и каза, че ще пита Конституционния съд дали в „правата на депутатите“ влиза това да изолират друг депутат.
Това, че ГЕРБ се отказва да съставя правителство, не е голяма изненада. Партията не успя да изпълни нито един от седемте мандата, които получи от 2021 г. насам. Но сега Борисов се заканва да върне мандата още преди да го е взел.
Ето какво е различното, ако се върнем само стъпка назад в тази история.
„Всички усилия“ за правителство
ГЕРБ спечели изборите на 27 октомври, но не получи достатъчно мандати в парламента, за да състави сама правителство.
Втора сила остана ПП-ДБ, но тя получи с цели 12% по-малко от ГЕРБ.
„При такава категорична победа нашата програма ще бъде основна за всички, които искат правителство“, каза Борисов в нощта на изборите. Той добави, че ГЕРБ ще се опита да работи с всички формации в парламента с изключение на националистическата „Възраждане“.
Няколко дни след изборите Борисов обеща да положи „всички усилия за сформирането на редовно правителство“. От изказванията му стана ясно, че като най-търсен партньор за такъв кабинет той вижда ПП-ДБ.
За премиер на евентуалното правителство Борисов посочи самия себе си. Това се размина именно с виждането на ПП-ДБ, за които премиерът не бива да е ярка партийна фигура, а „равноотдалечен“ от всички политически сили.
Този подход – да заявиш желание за разговор и едновременно с това да предложиш нещо, което е изключено за желания от теб партньор, беше повторен от Борисов още поне веднъж – когато отхвърли възможността за публична среща с ПП-ДБ, която да е на ниво лидери, както искаше коалицията.
Условията на ПП-ДБ
ПП-ДБ не е отхвърляла възможността за правителство с ГЕРБ, но има условия за преговори:
- изграждане на „санитарен кордон“ около Пеевски и „ДПС – Ново начало“;
- спиране на процедурата по избор на нов главен прокурор;
- създаване на временна комисия в парламента, която да разследва провеждането на изборите през октомври.
Тези три искания изглеждат различни, но в основата им е един и същи политик, видян от ПП-ДБ като пречка за доброто управление – Делян Пеевски.
Искането за „санитарен кордон“ се дължи на лошата репутация на Пеевски, който е смятан за човек, свързан с корупцията, но никога неразследван за нея. Той е сакциониран за корупция от САЩ и Великобритания.
Искането на ПП-ДБ да се спре процедурата по избор на главен прокурор има два аргумента – първо, че Висшият съдебен съвет (ВСС) е с изтекъл мандат и затова не бива да провежда избора, а второ – че за самия Борислав Сарафов има съмнения за действие и бездействие, които не са разследвани. Ето и друго: Делян Пеевски беше човекът, призовал за бърз избор на главен прокурор и ВСС веднага я започна, като накрая Сарафов остана единствен кандидат.
Искането за парламентарна комисия, която да разследва нарушенията на изборния процес, пак е свързано с „ДПС – Ново начало“ на Пеевски. В журналистически материали и искания на отделни партии до Конституционния съд, тя е сочена като партия, в полза на която са извършвани много нарушения.
Защо Борисов отказа
Борисов отказа да подпише декларацията, в която ПП-ДБ излагат условията си за преговори.
Той каза, че Пеевски е бил „до нас“ при вземането на важни решения като изпращането на оръжие за Украйна в отбраната ѝ срещу нахлуването на Русия. Според Борисов това означава, че Пеевски е „прогнозируем по линия на евроатлантизъм“.
Тази седмица Борисов определи Пеевски като свой основен политически противник и го нарече „силен играч“, който трябва да бъде отчитан.
В опит да не отблъсне изцяло ПП-ДБ въпреки отхвърлянето на техните условия, лидерът на ГЕРБ все пак подписа документ, с който уверява коалицията, че няма да съставя правителство с двете крила на ДПС, нито с „Възраждане“ и МЕЧ на Радостин Василев. От ПП-ДБ определиха това като „добро начало“, но „недостатъчно“ за начало на истински преговори.
Междувременно ГЕРБ проведе срещи с „Има такъв народ“ (ИТН) и БСП. Очакваше се подобна среща да има и с ПП-ДБ. Борисов първо отправи покана, но после я отказа.
Той добави, че не вижда смисъл да се среща с лидери, които не искат той да е премиер, и посъветва ПП-ДБ „да си търсят друго мнозинство“.
Така се стигна до пресконференцията на ГЕРБ тази седмица, когато Борисов окончателно съобщи, че отказва да преговаря повече и ще върне неизпълнен първия мандат за кабинет.
„Не желая вече да се занимавам с тази държава, категорично оттеглям заявката да съм кандидат за премиер“, каза Борисов.
„При избора България или Пеевски, вие избрахте Пеевски“, написа един от съпредседателите на ПП-ДБ Кирил Петков в обръщение към ГЕРБ след изказването на Борисов.
А сега какво
В четвъртък ГЕРБ изпрати запитване до КС дали парламентът има право да спира избора на нов главен прокурор от страна на ВСС, чийто мандат е изтекъл. Това питане няма значение, защото изборът на Сарафов е насрочен за средата на януари, а КС най-вероятно ще се произнесе след това.
Предстои от ГЕРБ да попитат съда и дали искането на ПП-ДБ за изолиране на Пеевски превишава „правата на депутатите“ според Конституцията. Там никъде не пише, че няколко парламентарни групи не могат да се обединят, за да изолират друга формация от вземането на важни решения.
За да започне връчването на мандати за съставяне на кабинет, парламентът трябва да заработи, т.е. трябва да има председател. Депутатите не успяват да си изберат такъв. В четвъртък само два гласа не стигнаха на най-възрастния депутат – Силви Кирилов от ИТН, да бъде избран за шеф на НС.
Ако ГЕРБ върне неизпълнен първия мандат за кабинет, вторият ще отиде при ПП-ДБ. Те казаха, че ще водят преговори за правителство, но няма сериозни изгледи да успеят. Причината е, че отказват да работят с третата и четвъртата парламентарна сила – „Възраждане“ и ДПС – Ново начало, които имат съответно 35 и 30 депутати.
ГЕРБ влезе в парламента с 69 депутати, а ПП-ДБ има 37. За стабилно мнозинство трябват поне 121 гласа.
Осмият провален мандат?
Борисов от 3 години повтаря, че партията му е направила „всичко възможно“, за да има редовно правителство.
От 2021 г. насам ГЕРБ получи общо седем мандата за кабинет. Пет от тях върна неизпълнени, а на два пъти предложи правителства, които не събраха достатъчна подкрепа.
Последният редовен кабинет в България беше формиран през юни 2023 с мандата на ПП-ДБ и подкрепен от ГЕРБ. Част от управляващото мнозинство беше и ДПС преди разпадането си.
През първите девет месеца министър-председател беше Николай Денков, а след това той трябваше да бъде заменен от Мария Габриел от ГЕРБ. Това обаче не се случи, защото коалицията между ПП-ДБ и ГЕРБ се разпадна.
Оттогава страната е управлявана от две поредни служебни правителства с премиер Димитър Главчев, който също е обвиняван в зависимост от Пеевски. По всичко личи, че предстои да видим и осмия неизпълнен мандат на ГЕРБ.
