Тя се казва Ани и е на 30. И има какво да сподели за принцовете и живота в дворци. Това е историята на една бивша принцеса, избягала от приказния си замък, тъй като илюзията за красив живот се оказала балон пълен с хелий.
[ad id=“263680″]
Сбъдната мечта! Но мечтата не се оказа чак толкова прекрасна.
Една година след сватбата, моя принц заяви, че работата и бизнеса му са по-важни от мен и щом искам да живея в дворец, трябва да се оправям сама. Ако направех проблем за някое закъснение, или отменена среща, веднага вдигаше скандал колко много работи, за да плаща за моите капризи. Натякваше ми всеки път, когато го упрекнех, че не си е у дома. А след това отиваше и ми купуваше поредния комплект диаманти — сякаш щяха да компенсират факта, че вечер си лягам сама.
Ако бях по-настойчива, спираше кредитните ми карти, „за да разбереш, какво е когато няма кой да те подкрепи финансово“. Или ми взимаше ключовете на новия спортен автомобил, когато му скимне, „за да се научиш да слушаш моето момиче. Виж как пътуват онези, които нямат възможности“.
[ad id=“225664″]
После забременях.
Първоначално всичко изглеждаше съвършено. Глезеше ме, обгрижваше ме, засипваше ме с подаръци. Но бързо му омръзна. В края на бременността ми почти не се прибираше у дома, под предлог, че имал проблеми в работата. Когато се наложи да родя, приятелка ме закара в болницата, а той се появи чак на сутринта. Едва по-късно разбрах, че е прекарал нощта с друга. Която малко след това стана новата му съпруга. Шест месеца след раждането на сина ни, той си събра нещата, каза, че не е създаден за семеен живот и деца, остави ми няколко хиляди на ръка, каза, че наема за мезонета е платен за месец напред, и си тръгна.
Зарязах и последните остатъци гордост и се обадих на майка ми и баща ми. Приятели ми подадоха ръка, докато те пристигнат. Майка ми е обикновена жена, но успя да ми помогне някак. Помогна ми да се преместя в по-евтина квартира, помагаше ми с грижите за детето и дори да се изуча. Няма да крия, че беше страшно трудно.
Налагаше се да работя на две места, да уча задочно, но успях да се дипломирам. Намерих си по-добре платена работа, събрах малко пари и успях да си купя малко жилище. Майка ми се върна у дома, а аз се научих сама да гледам сина си и да се грижа за него. Баща му отказа да плаща издръжка — имал финансови проблеми. А и аз не исках нищо от този човек.
Днес работя работа, която харесвам и ми носи удовлетворение. Грижа се за сина си сама. Печеля парите си сама и не завися от никого. Карам кола втора употреба, но е лично моя и никой не може да ми вземе ключовете, когато му скимне. Нямам нужда от скъпи подаръци, нито пък от кредитни карти без лимит. Живея според възможностите си, заобиколена от обикновени, но истински приятели. Които ме подкрепят и обичат.
[ad id=“225664″]
Затова не искам да съм пепеляшка и не търся приказния принц.
Бързо се научих, че златните дворци имат решетки, а ако не „слушкаш“, какво ти се казва, ще те оставят на пътя, за да се „научиш“. И накрая, един съвет към всички млади момичета: Не вярвайте на принцовете и техните приказни обещания. Краят на историята не завършва с вълшебната сватба. Истинските истории от живота, започват едва тогава. И често нямат щастлив край“.
Източник: Жена на върха
