Ники Комедвенска: Така ми е дотегнало от есен и от небе, прокъсано и мръсно…

Така ми е дотегнало от есен
и от небе, прокъсано и мръсно…
Вися и чакам… Също като кестен –
да падна някой ден и да се пръсна.

Усещам как животът ми подрежда
два камъка на кръст за сетно ложе.
Затуй подострям толкова прилежно
бодлите на зелената си кожа.

Наясно съм, че никак не е лесно –
светът ми дърпа с две ръце конеца…
Но аз отдавна свикнах да съм кестен
сред хиляди бронирани човеци.

И ме крепи последната надежда
една сълза от обич да ме ръсне,
та моята вродена таралежност
да се разпука с гръм и да се пръсне.

И две ръце додето ме прегръщат,
да се отпусна слаба и ранима,
забравила бодливата си същност…
…и бавно да покълвам цяла зима…

Ники Комедвенска – „Убежище за кестен“

Още прекрасни стихове от сливенската поетеса Ники Комедвенска четете ТУК