„НОВАТА ЕПОХА“ ПРИЗВАНИЕ НА СЛАВЯНСТВОТО

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 67, 1991 г.
„НОВАТА ЕПОХА“ ПРИЗВАНИЕ НА СЛАВЯНСТВОТО
Наскоро в Стара Загора гостува главният редактор на немското антропософско списание „Лазарус“ – г-жа Моника Неве. Нейната визита бе по покана на Първото антропософско общество у нас, което, както вече е известно, бе учредено в Стара Загора. Разговорите с нея засягаха не само научни въпроси, но и общобългарски и чисто регионални.

-Г-жа Неве, за втори път пребивавате в България. Впечатленията си от първото пътуване из нашата страна Вие отразихте в пътепис в 3 поредни броя на Вашето списание. Какво ново откривате сега?
М.Н. – През лятото на 1990 година попаднахме с моя съпруг в най-горещия пункт на България. Както климатично, така и социално-политически градусът беше в максимална стойност. Бяхме очевидци на истински катарзисни движения в по-големите градове. Сега установихме, че те продължават, макар и позатихнали, по-спокойни външно. България има да изстрадва още доста дълбоки травми от тоталитарната диктатура. Важното е, че хората се отърсват вече от масовата си капсулация и проявяват пориви на отделни индивидуалности, нещо, което в антропософската наука се счита за много високо постижение. Именно разтварянето на отделното Аз, осъзнаването на човека като индивидуалност може да създава предпоставки за духовен порядък сред човечеството. Тук имате достатъчно богата почва за подхранване семената на духовността.
-Като изкуствовед Вие познавате най-древното минало на Балканския полуостров. Стара Загора, както забелязахте, е с много значимо участие в доказателствата за това минало. Как възприемате днешното битие на града през пластовете на историята?
М.Н. – Макар и само за 24 часа престой тук, аз успях да се убедя в завидното наследство на вашия град и околностите му. Пластовете от най-важните моменти на европейската цивилизация са буквално под краката ни. Да не смее човек да стъпи спокойно, като си представи, че по същите пътища са препускали тракийски колесници или конниците на Траян. Но възторженото ми притеснение се превърна в истинска болка, когато ме заляха синкави, бензинови изригвания от коли и автобуси и особено когато видях хора, дори майки с деца, безгрижно си пиеха кафето по тротоарите, обливани в бензинови пари. Помръкна и възторгът ми от красивата зеленина на градината, от кестените и липите по улиците заради жалката гледка на ориенталския батак, в който бяха превърнати пазарът и част от самия център на този европейски, древен град – Берое, Августа Траяна, Верея…
-Бих искала да Ви попитам и по-лични неща: как успяхте да навлезете в антропософската наука, изключително дълбока и трудна, особено за по-крехкия пол?
М.Н. – Бях химическа лаборантка, но още от 17-годишна започнах да чета антропософски трудове. На 30 години, вече със 7-годишна дъщеря, реших да следвам история на изкуствата и продължих още по-задълбочено заниманията си с науката за духа, както всъщност се нарича антропософията, следвайки същевременно и 5-годишно обучение по Валдорфска педагогика. Никога не е късно за търсещия знание дух. По-късно започнах сама и издаването на антропософското списание „Лазарус“. След това написах и една книга „Как жената намира своето СЕБЕ“…
-А само преди година излезе и другата Ви книга „Новата ера като отклонение?“. Вие вярвате ли в настъпването на тази, предсказана от толкова източници, „нова ера“ или „епоха“?
М.Н. – Разабира се, иначе нямаше да си позволя публикуването на този мой труд. След края на 5-ата Следатланска култура или културна епоха, ние влизаме в новата ера, която ще бъде отново епоха на духа, на победата над материята, в която толкова дълбоко се потопи човечеството през последните векове. Особено призвание ще имат славяните в овладяването на реалния духовен свят.
-Контактът Ви с българското антропософско общество беше кратък, но все пак какви впечатления остави у Вас?
М.Н. – Аз бях изненадана от изключителната задълбоченост, с която се подготвя и провежда изучаването на антропософската литература от хората в това общество. Възхитена бях от усилията им да си набавят толкова богата библиотека с антропософски произведения, като имам предвид, че доскоро е трябвало да ги четат тайно. Малкото общество в Стара Загора, центрирано около д-р Димитър Димчев, с достойнство поема трудния път към голямата наука на духа.
Разговора води Людмила КОЕВА