Новият Босфор. Турция одобри плана за огромен канал между Черно и Мраморно море

Собственик на агенция за недвижими имоти показва карта с проекта за канал през европейската територия на Турция. Земите по бъдещото трасе са били изкупени на безценица в очакване предстоящият строеж да качи цената им. Снимката е от 2017 г.

Турция се готви да построи огромен канал на европейската си територия, който да дублира функциите на Босфора. Идеята е на няколко години, но едва в края на миналата седмица властите одобриха устройствен план, който да позволи строежа.

Начинанието се оспорва от опозицията и от зелените движения. Според правителството обаче наличието на такъв канал ще облекчи трафика на кораби, който сега се поема единствено от Босфора, разделящ Азия от Европа. Построяването му е една от големите цели на правителството на Ердоган.

„След като вече приехме плана за развитието на района, бързо ще започнем строежа и ще построим канала за нашия прекрасен Истанбул“, каза в събота министърът на околната среда на Турция Мурат Курум.

Изкуственият канал ще свързва Черно и Мраморно море, откъдето корабите ще се насочват през Дарданелите към Средиземно море. Той ще е дълъг 45 километра и ще минава през два от крайните европейски квартали на Истанбул. Сред тях е и квартал Авджилар, в който живеят много български турци, изселени през 1989 г.

Каналът ще бъде широк 275 метра, а дълбочината му ще бъде 21 метра.

Естественият проток Босфор е дълъг 30 километра, а най-тесните места по продължението му са с ширина от около 750 метра. Дълбочината варира от 36 до 124 метра.

В момента корабите от Черно море могат да преминат единствено през Босфора, който е един от най-натоварените търговски маршрути в света. Алтернативният път би увеличил и капацитета на Турция като транзитна страна за морското корабоплаване.

Протест срещу строежа на канала през 2019 г.

Противниците на проекта твърдят, че той застрашава околната среда и е прекалено скъп. Според тях строежът му заобикаля и международни договори. Един от тях е Конвенцията от Монтрьо от 1936 г., с която Турция получава контрол над двата протока – Босфора и Дарданелите.

Тази конвенция определя максимални стойности на превозвания оттам товар и ограничава видовете оръжие, които могат да бъдат на борда. Тези рестрикции по-късно определят и вида на бойните кораби, които страните от НАТО могат да разполагат в Черно море.

Освен това конвенцията определя максимален престой в Черно море за кораби, които не принадлежат на страни от черноморския басейн. Те могат да останат на място до 21 дни.

По думите на Ердоган Истанбулският канал няма да може да се регулира от Конвенцията от Монтрьо. Изказването му породи опасения в Русия за възможността НАТО да разположи по-големи и по-дълго пребиваващи в Черно море военни кораби.

Москва настоява бъдещият канал да се ръководи от Конвенцията от Монтрьо, макар че той не е съществувал, когато документът е бил създаден.

Ваня Русева