Образователната гилдия и моделът „Вежди Рашидов“. Как се отговаря, когато те нападат с ругатни

СУ “Св. Климент Охридски” защити свои преподаватели от публикация в столичен вестник, без да посочи, че обидата им е нанесена от действащ политик на ГЕРБ. Вежди Рашидов, който е председател на парламентарната Комисия по култура и медии, беше определил водещи представители на академичния свят, изкуството и неправителствения сектор, за “група хрантутници”, “самопроизвели се във фактори”, “изпълнители на мръсни поръчки” и упражняващи “агресивен паразитизъм”. Димитър Атанасов разглежда и други подобни случаи от системата на образованието, които са подминати с тишина или с “беззъби позиции”.

От известно време насам разсъждавам относно сравнението на системите в обществото с организми. По-точно – на професионалните групи. Нищо оригинално, да. Подобно на живи същества, професиите създават свои стандарти за поведение, бранят етиката си, а когато бъдат нападнати, се бранят. Както главният мозък командва защитата на тялото, така ръководството на професионалната организация задава тона при необходима отбрана на нападнат член или на насилен професионален стандарт.

Вижте хотелиери и ресторантьори – обещаха дори да намалят укриването на приходи, ако държавата им намали данъците. Сториха го като един. При всяко покачване на регулираните максимални цени за превоз протестни действия организират шофьорите на такси – блокират центъра на столицата, докато исканията им не бъдат изпълнени. Отново заедно.

Защо подобна общност не се случва в сферата на образованието? Окаже ли се нападнат учител, училище, преподавател изобщо, университет, каквато и да е единица от образователната система, реакция почти винаги липсва, а ако случайно такава бъде произведена, тя е всякога анемична, слабо чуваема, не на последно място – съвсем непропорционална на атаката и напълно неспособна да отбрани достойнството на жертвата.

I Историите от училище, които потъват в тишина

На 1 март 2018 г. майка и дъщеря са арестувани за физическа саморазправа с учителка. Действието се развива в хасковското с. Меричлери. Напускайки часа, 14-годишната ученичка заявява самоуверено: „Имам права! Ще ви закрия!“. Реакцията на системните играчи срещу подобно поведение също не бе огласена, ако изобщо я е имало. Думите на директорката се ограничават до кратък разказ за събитията – недоволството на изгонената от час и опита за разправа с учителката, ударена с метла и навярно с ръка.

Дали преподавателката е защитена от началника си, не става ясно. Първата словесна изява на ръководството на училището е меко казано несъответна на сериозността на случая. Навярно и тук пълнотата на делегирания бюджет води до неадекватна търпимост към нетърпимото. Празно остава мястото, предвидено за реакция на всички инстанции, управляващи образованието.

През септември 2018 г. само няколко дни след първия звънец възпитателка от училището в старозагорското с. Калояновец напуска работата си, защото се чувства незащитена, след като предишния ден била нападната от родителите на второкласник.

“ Учениците му носят
пари за делегирания бюджет,
а учител все ще си намери“.

„Мисля, че съм жертва на системата ни в образованието. Директорът веднага ме попита какво съм била направила. Той не ме защити, а взе страната на ученика, защото учениците му носят пари за делегирания бюджет, а учител все ще си намери“ – заявява самата г-жа Весела Тодорова, преподавателка със стаж от над 20 години. Мнението на въпросния директор, както може да се очаква, остана загадка за публичността, а обвиненията в толерантност, надминаваща границите на нормалното, с цел запазване на стойностите на делегирания бюджет, надвисват все по-заплашително.

През януари 2019 г. старши учителката в шуменското помощно училище бе осъдена за изтезание на ученици – удари по главата, бой с пръчка, шамари, дърпане на ушите. За деянията си г-жа Р. Христова е уволнена дисциплинарно, но директорът, регионалното управление и МОН все така запазват мълчалива дистанция спрямо случая.

Датата е 28 юни 2019 г. В YouTube е публикувано кратко видео, на което ясно се вижда как ученик се държи оскърбително с учителка и дори удря с пръчка мобилния й телефон. Преди това същият младеж опитва да надраска преподавателката с маркер. Отговор от страна на институционалните представители на системата все така няма – учителите са заменими и трудът им подлежи на заплащане, а учениците принасят на школския бюджет дори само със записването си в даденото училище.

На 3 февруари тази година бе публикувана новината, че учителка накарала учениците си под строй да заплюят свой съученик. Случката е безспорно отвратителна, но позиция на министерството принципал не прозвуча. Направена бе проверка от РУО – Пазарджик, а на преподавателката беше наложено последно предупреждение.

I Когато никой не предприема нищо

Опасявам се, че по тежката тема, свързана със защитните реакции на образователната система, а и изобщо – с изпитването на нейната жизненост, мнозина, имали взаимодействие с нея като даскали, биха могли да разкажат потресаващи истории.

Една от не толкова ужасяващите, за които бих могъл да свидетелствам, звучи така: през 2016 г. учителка от столично училище заварва колата си, паркирана до оградата му, с издраскана боя по цялата повърхност като плод на видима злонамереност. Предисторията: същия ден е станало ясно кои остават на поправителен изпит по нейния предмет, а една от ученичките е била особено неудовлетворена, послужила си е чак със заплахи. Автомобилът е, разбира се, придобит на старо, ето защо собственичката му не го пребоядисва – разходът би бил почти като пазарната му цена.

В началото на следващата учебна година госпожата придобива друга кола втора употреба. Почти до края на учебните занятия возилото е във вида, в който е купено. При огласяването на поправителните изпити това се променя: недоволната миналата учебна година млада дама отново е в списъка на належащите да положат усилия през лятото, за да преминат в следващия клас, а жертва се оказва все така транспортното средство. Този път боята е одраскана пред свидетели, които разказват за случилото се без притеснение.

“ Учител ще се намери,
но обучаваните са все
по-дефицитна стока“.

Информация има достатъчно и за предишния подобен инцидент, с която директорката на школото разполага. Взети мерки няма, а доводът – всеки ученик по-малко носи загуби на училището, ето защо учител ще се намери, но обучаваните са все по-дефицитна стока, ето защо не следва да бъдат прогонвани дори при фрапантни дисциплинарни нарушения. Резултатът: учителката, една от сравнително младите в школския колектив, решава да напусне и да се махне от системата на образованието.

Преди няколко дни бившият министър на културата Вежди Рашидов си позволи да нападне водещи преподаватели в Софийския университет, а и не само. Александър Кьосев и Ивайло Дичев дори бяха назовани поименно и в оскърбителна словесна форма. За тях настоящият председател на Комисията по култура в Парламента заяви, че са „пришили“ професорските си звания – израз, за който компетентно би могла да се изкаже една работеща съдебна институция. Или МОН. Или Софийският университет, БАН, Художествената академия. Мълчание е обзело и БНТ, макар огънят на Рашидов да не пощади и екипа на предаването „Култура.БГ“.

Какво е общото между всички цитирани случаи на агресия, случили се във връзка с образованието? Първо – по всичко личи, че гилдия на работещите в сферата на обучението няма. Ако образователните люде бяха групирани от споделена ценностна платформа, проблемните ситуации трябваше отдавна да бъдат използвани за начало на диалог относно преодоляването на причините за тях.

Образователното министерство е поставено в най-тъмния ъгъл на обществото и е заело позицията на перманентно виновния без изгледи да я разчупи. Дали ученици бият учители или преподаватели упражняват насилие над питомците, си е без значение. Важни са безбройните пропуснати възможности за разговор и излъчване на решения. Факт, който се дължи на обстоятелството, че в големия си дял екипите, управляващи образователните институции у нас, отдавна са се отказали от ролята си на субекти. На вършители на действие, способни на положителни промени.

Същата нагласа демонстрира МОН в случая с оскърбените професори. Гилдията е изгубила всичките си съпротивителни сили, а министърът замълчава, сякаш да оплюваш угледните учени е съвсем в реда на нещата.

I Върхът на малодушието

Софийският университет се ограничи с беззъбата заявка, че „е най-старото и авторитетно висше училище в България, единственото, което е сред първите 1000 в няколко световни класации“, а сторените от В. Рашидов квалификации са неприемливи „намеци за „пришиване“ на професорски звания и раздаването им „наляво и надясно“.

До болка позната аргументация, която дори не се прицелва в същината на проблема – обстоятелството, че водещ политик прави опит да унижи авторитета на учени, познати далеч оттатък българските държавни граници.

Връх на малодушието представлява фактът, че институцията, присвоила си върховния престиж във висшето образование, дори не споменава имената на засегнатите си колеги в своята официална позиция. Политика, която ни кара да мислим, че гилдията на свързаните със създаването на знания и обучението люде е практически мъртва.

“ Промяната започва от нас,
а не от Рашидов“.

Преди да говорим за качество на образованието, следва да си дадем отговор на въпроса готови ли сме да браним даскала и правата му, имаме ли кураж да застанем срещу насилието в системата и към нея отвън, бихме ли жертвали част от удобството си, за да възвърнем авторитета на учителя. Защото промяната започва от нас, а не от Рашидов.

Ваня Русева