Бизнес

Опълченци срещу бизнеса

Възстановки, разстановки и постановки във връзка със 140 години от боевете при Шипка. Но за бизнеса и местното опълчение пише Владимир Каролев:

За разлика от други мои материали, в този няма да изпадна в икономически анализи защо България се намира в гореописаната незавидна от инвестиционна гледна точка среда. Напротив, бих искал да посоча най-основния фактор, който е посочен още в Библията – словото.

Представете си, че вие сте чуждестранен инвеститор, който иска да направи инвестиция и да започне бизнес в България. Вероятно преди да се хвърлите в дълбоките води на нормативния и статистически анализ на инвестиционната среда, първо ще разгледате местните медии какво се случва в този сектор.

[ad id=“218001″]

  1. Искате да направите животновъдна ферма? Виждате местни опълченци, повели и спечелили война срещу проект за най-голямата ферма за норки в Европа у нас. Защото обичали норки…
  2. Искате да разработите минно находище? Виждате пунически войни между канадските „колонизатори“ и местни партийци, излъгали 300 000 души, че в българската златна руда има едва ли не 100% съдържание на чисто злато.
  3. Искате да направите верига за търговия на едро с храни? Виждате втората политическа сила БСП, тръгнала на кръстоносен поход да задължи местните вериги да продават 50% български плодове  и зеленчуци… Иначе огромни глоби и даже заплахи ,че ще ви затворят магазина.
  4. Искате да инвестирате в ски зона? А не може, че не някакъв си глухар щял да пострада. Нищо, че даже в Гърция има повече ски лифтове от България. Ама, как така нови лифтове – щели да се отсечат няколко стотин дървета – непростимо. Нищо, че в България между 300 000 и 1 000 000 декара иглолистна гора са неизличимо болни и ще умрат, но разбира се тия които реват против развитие на ски туризма за това не говорят.
  5. Искате да инвестирате в хотел по морето? В съседната община взели та открили път на пойни птички и забранили всякакво ново строителство. Току-виж и над вас открият чучулиги и трипръсти кълвачи, ще се хванете за средния пръст.
  6. Искате да влезете в енергетиката? Там народът гледа на чуждите инвеститори като на Караконджули, а местни олигарси се тачат, че косъм да не им падне от главата. И колкото по-малко инвестират местните олигарси, толкова по-тачени са от медии и политици. Ако ще правите ток, лошо – трябва да е по-евтин от този на АЕЦ Козлодуй, иначе не ни трябвате. Ако ще правите ВЕИ централа, още по-лошо – какъвто и договор да подпишете, във всеки момент може да ви го променят със задна дата. Ако ще си купувате дял от ЕРП или ще пробвате да концесионирате ВиК мрежа или общинска топлофикация, най-лошо – при следващия протест на опозиционна партия, яхнала поредната медийна шумотевица, може управляващите за да има „спокойствие“ сред народа, да ви пратят ГДБОП до офиса за телевизионно зрелище; пък току-виж маскираните бопаджии ви счупят и главата с някоя палка в хаоса, да се сетите друг път да не идвате в таз държава. Не е като да не се е случвало – помните ли обиските в офисите на австрийците от EVN.
  7. Искате да направите аутсорсинг компания? Фейсбук акълиите са на мнение, че вече аутсорсингът със заплати по 2000 евро е под нивото на космополитна България – модерно робство и унижаващ великата ни нация бизнес. Изобщо да не припарвате насам.
  8. Искате да правите фабрика за дрехи? Много лошо – вие сте робовладелец и експлоататор. Щом пуснете завода при определени параметри на минимална работна заплата и доходи (последните са уникален феномен в България), още на другата година така ще ги разбърникат, че цялата ви схема ще се обърка. Тогава ще тръгнете да се местите в Македония, народът ще ревне, а прокуратурата ще ви друсне дело. Да си знаете, друг път изобщо да не идвате.
  9. И много други, много други.

[ad id=“218001″]

Със сигурност тук ще скочат хиляди хора да обяснят как в еди-коя-си фирма от еди-кой-си сектор, нещата не били добре и си заслужавала да бъде оплюта, барабар с целия сектор. Но твърде често, след голямото оплюване, плюещият ще иде точно в тази компания да си остави парите, мрънкайки колко лоша била, ама не му се ходело до конкурентната компания, щото и тя била същата. И така, с бодра крачка, одумвайки, че всички са маскари и че не е важно на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле, българското „слово“ прави България една враждебно-настроена държава, с която е най-добре да си нямаш работа. И логично, все повече инвеститори и работодатели решават да си нямат работа с нея, заобикаляйки я в интерес на съседите ни и/или дори изнасяйки вече съществуващи производства в нас зад граница.

И да завършим отново с българска народна мъдрост – „каквото поискало – такова се обадило“. Ако искаме да сме бедни, бедността ще се обади. Няма нищо по-справедливо от това.

Материалът е взет от блога на Вл. Каролев, заглавието е на редакцията

Иван Дарийков