Откъде идват названията на нотите?

Названията на нотите са дадени от италианеца Гуидо д’Арецо. Ето истинските им имена:

Do – Dominus – Господ

Re – rerum – материя

Mi – mirakulum – чудо

Fa – familias planetarium – семейството на планетите

Sol – Solis – Слънце

La – Laktea via – Млечен път

Si – Siderae – Небеса

Гуидо Д’Арецо е италиански музиколог, сред най-големите музикални теоретици на Средновековието. Той е считан за основоположник на съвременната музикална западна нотация (петолинието), с която заменя невмената нотация.

Роден в Италия, той получава образованието си в бенедиктинския манастир в Помпоза, близо до Ферара. Според скорошно проучване трактът „Micrologus“ е датиран от 1025 или 1026 година. Рождената му дата се предполага, че е около 991 или 992 година, тъй като Гуидо посочва в писмо, че е на тридесет и четири години, когато съставя своя труд.

Докато е в манастира в Помпоза, д’Арецо забелязва трудността, която певците изпитват при запомнянето на Грегорианските песнопения. Тогава измисля метод, с помощта на който да накара певците да заучават нови песнопения за по-кратко време. Бързо става известен и в други части на Италия. Това обаче поражда завист сред другите монаси и около 1025 година той се премества в Арецо, за да обучава певците от катедралата в града.

По време на пребиваването си в Арецо, Гуидо въвежда праобразеца на петолинието – четири успоредни линии, всяка от които съответства на определен тон, отбелязан в началото ѝ с буква. Върху линиите и между тях поставя невмите, които вече много по-точно посочват височината на тоновете. С течение на времето невмите се трансформират в квадратни ноти, които впоследствие придобиват днешната си овална форма. В теоретичната си дейност Гуидо винаги се ръководел от практическите нужди на музикантите. За най-лесно запомняне на мелодията той въвежда последователността от шест степени (хексакорд) и обозначава всяка една от тях със сричка. Сричките ut, re, mi, fa, sol, la, са взети от началните срички от първите шест стиха на химна за св. Йоан Кръстител, в който певците молят да бъдат предпазени гласовете им.

UT queant laxis

REsonare fibris

MIra gestorum

FAmuli tuorum

SOLve polluti

LAbii reatum

Sancte Ioannes

По-късно към тях се добавя и обозначението на тона „си“ (то се получава от първата сричка в седмия стих Sancte Ioannes), а ut се заменя с по-благозвучното „до“.