Европа не просто увеличава разходите си за отбрана. Под натиска на войната в Украйна, геополитическата несигурност и необходимостта да намали технологичните си зависимости континентът започва да пренарежда цели индустрии. За България това отваря възможност, която е по-голяма от традиционното производство на боеприпаси: да използва натрупания капацитет в софтуера, автомобилната индустрия, авиацията и инженерните разработки, за да заеме място в растящия европейски пазар на технологии с двойна употреба.

Но само наличието на добри инженери и отделни успешни компании няма да е достатъчно. Голямото предизвикателство не е просто да бъде създадена технология, а тя да се превърне в реална оперативна способност. Това предполага сертифицирани и устойчиви решения, обучени хора, които могат да ги използват, и процеси за внедряването и поддръжката им през целия жизнен цикъл.

Европа строи отново отбранителна индустрия

Промяната вече се вижда в начина, по който Европа насочва капитал и индустриален капацитет. По думите на Венцислав Нейков, ръководител „Автомобили, авиация и отбрана“ във Wiser Technology, континентът наваксва не само дългогодишен недостиг на инвестиции, но и изоставане в производствени мощности, технологии и сътрудничество между отделните държави.

Не става дума само за говорене“, каза той по време дискусията „Когато сигурността пренарежда икономиката: България в новата dual-use ера“, част от програмата на Кошер 2026, на който Economic.bg е медиен партньор. 

Според Нейков, на европейско ниво вече се насочват значителни средства именно към създаването на екосистема, защото „екосистемата е това, което може да изгради индустрията“. Паралелно с това кризата в автомобилния сектор създава още един източник на производствен и инженерен капацитет, който постепенно може да бъде пренасочен към отбраната.

И точно тук може да се отвори българският прозорец. Страната вече има сравнително голяма автомобилна екосистема, десетилетия натрупан софтуерен капацитет и традиции в части от отбранителното производство. Голямата задача е тези отделни парчета да бъдат свързани така, че България да създава собствени продукти, а не просто компоненти за чужди системи.

Според Нейков, иновациите не могат да бъдат оставени „за след това“, след като бъдат купени танкове, самолети или боеприпаси.

Трябва да е обратното. За да можем да бъдем силни, ние трябва да мислим за иновациите паралелно“, каза той.

Това означава и промяна в ролята на държавата – от клиент, който основно купува готови решения отвън, към първи клиент и среда за валидиране на технологии, създадени в страната.

Прочетете още

От автомобили към автономни системи

Една от най-преките възможности е прехвърлянето на хора и знания от аутомотив индустрията към отбраната. Двата сектора имат сходни изисквания към инженерните процеси, електрониката, софтуера, системната интеграция и сертификацията. Разликата е, че отбранителният пазар все по-често изисква разработки, които трябва да бъдат внедрявани много по-бързо.

Никой не чака пет години за следващото поколение“, отбеляза Нейков.

Според него предизвикателството е отбранителните решения да бъдат разработвани „със скоростта и с качеството“, характерни за цивилната индустрия, въпреки значително по-тежката бюрокрация и по-дългия път от идеята до първата реална поръчка.

Технологичната посока също се променя. Все по-голяма част от стойността в новите системи няма да идва само от самия хардуер, а от софтуера, който го прави автономен.

Светът върви към софтуер. Каквото и да правим, то трябва да се управлява умно. То трябва да се управлява автономно. То трябва да взима само решения“, каза Нейков.

Именно тук България може да има по-силна позиция спрямо размера на икономиката си – чрез AI, автономност, комуникационни системи и интеграция на софтуер с физически платформи.

Dronamics като тест за новия модел

Промяната вече се вижда и при компании, които първоначално изобщо не са били създадени за отбранителния сектор. Dronamics развива повече от десетилетие своя голям безпилотен товарен самолет за цивилната логистика и дълго време целенасочено е избягвала военни приложения.

Новата среда в Европа обаче променя икономическата логика. Свилен Рангелов, съосновател и изпълнителен директор на Dronamics, разказа, че компанията вече разглежда употреби на платформата и в сферата на сигурността – включително интеграция на радар, която би позволила дронът да изпълнява функции, сходни с тези на значително по-скъпи специализирани самолети.

Предимството, според него, е комбинацията от по-ниска цена, липсата на риск за пилот и значително по-кратко време за разгръщане.

Този пример показва и защо „dual-use“ е повече от модна дума. Става дума за технологии, развити първоначално за цивилния пазар, които могат да бъдат адаптирани към нови задачи в сигурността – без компаниите непременно да започват от нулата.

За България това вероятно е и по-реалистичният път към стратегическо значение: не опит да копира големите европейски оръжейни концерни, а да намери технологичните ниши, в които вече има инженерен и индустриален капацитет.

Защото новата европейска отбранителна икономика няма да се изгражда само от заводи за боеприпаси. Все по-голяма част от нея ще бъде съставена от дронове, автономни системи, AI, сензори, комуникации и софтуер. А въпросът за България е дали ще доставя отделни части за тях – или ще успее да създава самите решения.

Публикувано съгласно указанията на Economic.bg