Любопитно

Падение! „Пробудените“ във ФЕРМАТА

В снощния епизод от риалити формата Фермата: Време за пробуждане поведението на повечето от участниците предизвика сред зрителите бурно недоволство, което те неистово изливат в социалната мрежа, видя ЗАРАТА.

Но упреците не са само за хората, влезли в стопанството, за да се състезават за голямата награда от 100 000 лева и да се включат в каузата за възстановяване на Шумския манастир „Св. Архангел Михаил“. Феновете негодуват и срещу продуцентите, които позволиха доста волности и тотално затриха идеята за „пробуждане“.

Селото, край което се чуват ударите на брадвите във Фермата 7

Много деца гледат предаването, много има какво да научат от него – безспорно, но защо Иван и Андрей допуснаха Георги да пуши и пие, докато участва в двубой на арената? Дори услужливо му запалиха цигарата…

Искрени сълзи ли пусна Андрей след отстраняването на Чавдар от Фермата?

Ами варенето на ракия? – тръгнаха да пият от първака с най-отровните метилови фракции в него. А гаврата и богохулството в стопанството? – запяха дружно песента „Ракийчице, светая мъченичице…“

Видя се и колко „сплотена“ е групата около Мартина. Броят на опонентите им намалява и великите „стратези“ набързо отписаха най-слабите си играчи – Лора и Цвети. Категорично отказаха да ги носят на гърба си до края на състезанието, но пък отвориха „чадър“ над Коцето, чиято глава вероятно много скоро пак ще бъде сложена на дръвника насред арената.

Всичко е безчестие и роли в театър. Мартина върти очи като хиена, набива чемберите, а Ивайло, Киро и Любо правят планове и завери. Пламен е малко по-плах във включванията. Интересно ще бъде… как ли ще се самоизяждат седмица след седмица, оставайки все по-малко?

И ги е страх от Живка. Има защо. Не че тя е най-положителния герой във филма, но наистина е честна със зрителите, заставайки пред камерата шофьорката обяснява стратегията си за играта. Освен това има доблестта да бъде последователна и най-вече – умее в повечето случай да бъде въздържана, което ѝ носи, макар и неохотно, уважението в противниковия лагер.

Красимира Янкова