ПЛАЩАМЕ БЕЛЕНЕ И КАЗВАМЕ БАЙ-БАЙ НА ПОРЪЧАНИТЕ РЕАКТОРИ

У нас всяко политическо действие е афера.
Знаем, че афера беше строителството на „Белене”.
Само аз обаче твърдя, че афера беше и прекъсването му от правителството и парламента с цел да бъдем осъдени като виновна страна – само 3 дни преди да изтече срока по споразумението с Русия, след което нямаше да имаме ангажименти и нямаше сега да плащаме.
Сега в афера се превръща и заплащането на сумата, по която сме осъдени с арбитражно решение.
Равносметката ще се изрази така: плащаме сумата 628 957 596 евро и по 167 000 на ден (и трябва да се преборим за начислени неправилно лихви върху лихви) и вместо да си преберем поръчаното, казваме бай-бай на оборудването и двата реактора.

А защо казваме „бай-бай” на оборудването?

1. Досега никой не го видял или пипнал. Последната родна проверка е преди 5 години, когото тамън започваше производството му.
2. В арбитражното дело по неизвестно какви причини българската страна не е поискала да се удостовери по надлежен изпълнението на подписаните анекси за производство на оборудването въпреки препоръката на адвокатската къща (напомням, че имаше скандал с неин протест заради обструкции от България и непредставяне на документи от наша страна, с което още тогава нарасна опасността да загубим делото)
3. На срещата на министър Темежука Петкова с руската Атомстройекспорт руснаците са отказали достъп до оборудването и реакторите с мотива – първо да се плати.
4. Според моята информация единият български реактор е вече монтиран на Тянванската АЕЦ в Китай и през март дори ви показах снимки от монтажа.

А сега да видим и официалните документи, които удостоверяват ситуацията с поръчаното оборудване и реактори от България.

–––––––––––––––––––––-
А. На 15 юни съдебното решение е получено от адвокатите, които представляват „White&Case” и съответно от тази дата влиза в сила.

Б. България се мота един месец – губи това време и чак на 15 юли подава молба до арбитража за корекция на лихви и тълкуване на решението му относно придобиването от държавата ни на оборудването и реакторите. Отбелязвам, че това искане не спира изпълнението на Арбитражното решение.
––––––––––––––––––––––

А междувременно Русия си преследва интереса (за разлика от нас) и прави следното:
***** С писмо с изх. № 007/МПУ/40 от 05 юли Атомстройекспорт е отправил покана до НЕК за доброволно заплащане на присъдените суми в 30-дневен срок, както си му е редът.
Същественото в него: при неизпълнение на задълженията от НЕК в определения 30-дневен срок, Атомстройекспорт предупреждава, че ще се възползва от всяка възможност да продаде оборудването с дълъг цикъл на производство, за да намали загубите си. Т.е. може и да платим по-късно, ама да не получим нищо.
***** На проведена на 12 юли среща в Москва Атомстройекспорт потвърждава отново официално писмото си – ще преминат към процедура по принудително изпълнение на арбитражното решение, продажба на оборудването с дълъг цикъл на производство или продажба на дълга си, ако от НЕК не платят по арбитражното решение, било то и частично.

България отново се мота – цели два месеца без три дни.
Чак на 9 септември е поредната среща между НЕК, БЕХ, министър Теменужка Петкова от една страна и „Росатом” и „Атомстройекпорт”.
Отново в протокола от нея влиза заявлението на руската страна, че заради неизпълнено плащане на тези стотици милиони тя е в правото си да продава оборудването или дълга на България, без да ни дължи нищо ответно.

Според официалното българско изявление „от българска страна бе поставен въпросът (забележете – „въпрос“, а не например „настояване“) за получаване и преглед на сертификатите и документите за произведеното оборудване от АО „Атомстройекспорт“ за проекта АЕЦ „Белене“, както и извършване на инспекция на място.”
За мен е кристално ясно защо това искане – толкова силен коз в наша полза не е било поставено още в хода на арбитражното дело. Можеше да го преобърне наопаки и изходът му да бъде друг.
На тази засега последна среща са били обсъдени два проблема:
1. дължимите от България суми по арбитражното решение и пътищата за заплащането им.
2. получаване и преглед на сертификатите и документите за произведеното оборудване от АО „Атомстройекспорт“ за проекта АЕЦ „Белене“, както и извършване на инспекция на място от българска страна

Съгласие по т.1 има по принцип. Виждаме го по внесения законопроект от правителството за извършване на плащане към руските конграгенти по „Белене”.
Съгласие по т. 2 не е постигнато. Във връзка с това „конструктивните“ разговори щели да продължат.

–––––––––––––––
Ако продължат над 6 месеца, според Договор между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за насърчаване и взаимна защита на инвестициите руснаците придобиват права за нов арбитражен иск (чл.7), който също са посочили и заявили в официални писма и официалните разговори.
––––––––––––––––

От проекта на закона, с който държавата ще финансира НЕК, за да плати на руснаците, се вижда, че мотаенето продължава.
Защото за такова решение въобще не е необходим парламентът. Правителството може и само да си го вземе.
Но понеже става дума за нова афера, то си връзва гащите за всеки случай и чрез депутатите – т.е. чрез колективната безотговорност. Така, както по същия начин прекратиха споразумението за „Белене” само три дни преди срокът му да изтече.

На път е да се повтори случилото се навремето. Тогава имахме корпус на реактор (производство на „Шкода” – Пилзен), който продадохме на безценица – практически харизахме на Русия. И той сега работи там – в Калинградската АЕЦ. Вместо този корпус поръчахме нов на съответната нова, с пъти и пъти по-висока цена.
Сега сме на път да платим над 600 млн. евро (с лихвите сигурно ще станат 700 млн.), без да имаме въобще реактори и вероятно без да ги получим – понеже или са вече продадени (както твърдя аз за първия), или въобще не са произведени и досега.
Писмата и позициите на „Росатом” и „Росатомекспорт” за „евентуална” продажба го подсказват.

***********************************************
ВСИЧКИ В КЮПА

У нас няма нито един депутат и нито една политическа сила, която незабавно да поиска преглед на техническата документация, сертификатите и преглед на самите реактори на място – там, в Русия, стига да ги намерят.
Само идиоти не биха са се досетили, че всички те – политиците ни без разлика на цветовете им са до един вътре в аферата! Само глупаци не биха се питали за онова, което циркулира под масата.

Аз считам АЕЦ „Белене” – случилото се досега, замисленото около него в момента и онова, което предстои в бъдеще, за огромна афера. Знам, че никой няма да бъде осъден – дори за прочутите анекси, без да има договор. Знам, че идеите и министрите на Тройната коалиция са на почит и уважение при ГЕРБ.
Например Румен Овчаров си остана представител на държавата в Съвета на акционерите на „Лукойл Нефтохим Бургас“, Петър Димитров е член на Управителния съвет на ДП“Радиоактивни отпадъци“, а Асен Гагузов е член на Съвета на директорите на смесеното българо-гръцко дружество „Ай Си Джи Би“, което реализира проекта „Междусистемна газова връзка България-Гърция“.

Бел.:
И да си вземем реакторите, няма какво да ги правим. Зависим от Русия. Но ако ги няма, това е основание за насрещен иск. Достатъчно, за да си възстановим поне част от парите.
Не е решение и нова АЕЦ! Имаме свръхпроизводство – огромен излъшък на ток. АЕЦ струва безумно скъпа, уранът става все по-скъп и дефицититен, а за високорадиоактивните отпадъци България няма решение и трябва да разчита на милостта и щедростта си в плащанията към чужбина. Най-сетне разходите по приключването на експлоатацията на АЕЦ я правят по-скъпа дори и от златна.
Аз самият съм и принципен противник на АЕЦ – оказаха се прекалено опасни – Григор Лилов – Фейсбук профил