Дебатът за плоския данък отново излезе на преден план след препоръките на Европейската комисия България да преразгледа действащия модел на облагане. Аргументът на Брюксел е, че плоският данък от 10% без необлагаем минимум не допринася достатъчно за намаляване на неравенствата и ограничава възможностите за събиране на допълнителни приходи в бюджета. Подобни позиции през годините са изразявали и експерти от Международния валутен фонд. Важно е обаче да се подчертае, че данъчната политика остава изцяло национална компетентност и такива препоръки не означават задължение за промяна.
Всеки заделя за държавната хазна един и същ дял от дохода си. Това е принципът на пропорционалното подоходно облагане, по-известно като „плосък данък“. През 2008 г. ставката беше намалена и уеднаквена на 10%, заменяйки действащата дотогава прогресивна скала с данъчни ставки над 20% за по-високите доходи. С тази реформа беше премахнат и необлагаемият минимум.
Защитниците на плоския данък виждат в него конкурентно предимство на българската икономика. Според тях простата и прозрачна система улеснява администрирането, намалява стимулите за укриване на доходи и създава по-добра среда за инвестиции. Аргументът им е, че когато данъчната тежест е умерена и предвидима, икономиката расте по-бързо, създават се повече работни места и в крайна сметка печелят всички. Те предупреждават, че по-високите данъчни ставки върху по-високите доходи може да намалят стимулите за предприемачество, инвестиции и квалифициран труд.
От другата страна на спора са някои икономисти и представители на синдикатите и на БСП. Според тях еднаквият процент данък не означава еднаква тежест за всички. Човек с минимална заплата и човек с много високи доходи формално плащат една и съща ставка, но реалното отражение върху стандарта им на живот е съвсем различно. Привържениците на прогресивния данък смятат, че по-високите доходи трябва да се облагат с по-висока ставка, а ниските доходи да бъдат облекчени чрез необлагаем минимум или по-ниско данъчно натоварване. Според тях това би позволило събиране на повече приходи за образование, здравеопазване и социални политики, като би намалило и социалните неравенства.
Зад двата модела стоят различни разбирания за справедливост. Защитниците на плоския данък виждат справедливост в равните правила за всички. Привържениците на прогресивното облагане я виждат в различния принос според възможностите. Затова спорът е не само икономически, но и философски.
При запазване на плоския данък сред основните печеливши остават хората с по-високи доходи, предприемачите и инвеститорите, които работят в среда с ниско данъчно облагане. Според критиците на системата губещи са хората с ниски доходи, тъй като за тях данъчната тежест е по-осезаема. При прогресивното облагане има ползи за домакинствата с по-ниски и средни доходи.
Въпросът кой модел е по-справедлив няма еднозначен отговор. Повечето европейски държави използват различни форми на прогресивно облагане, но България е посочвана като пример за държава с проста и конкурентна данъчна система. Мнозинството от експертите не препоръчват промяна на модела. Но дали пък след овладяване на бюджетния дефицит не е време за въвеждането на необлагаем минимум, без да се засяга основната ставка…
В крайна сметка най-важният въпрос е как държавата управлява събраните средства. Защото дори най-добре замислената данъчна система трудно може да бъде възприета като справедлива, ако гражданите не виждат качествени публични услуги, добра инфраструктура и ефективни институции срещу данъците, които плащат.
Дали е възможно въвеждането на необлагаем минимум, без да се засяга основната ставка от 10%?
Да запазим модела или да го променим
+ Плоският данък в България допринесе за период на висок икономически растеж в сравнение с регионалните конкуренти. Плоските данъци се свързват с простота, прозрачност и предвидимост. Единната данъчна ставка от 10% създаде стимули за предприемачество и инвестиции.
– Въвеждането на многостепенна прогресивна данъчна система увеличава административната сложност и създава „вратички“, които може да намалят реалното събиране на приходи. Анализи от държави, преминали от плоско към прогресивно данъчно облагане, често показват краткосрочно увеличение на номиналните приходи, но дългосрочен риск от избягване на данъци и преместване на лицата с високи доходи.
Д-р Симеон Дянков и Любомир Дацов от Фискалния съвет на България
+ Богати и бедни дължат 10% и не плащат еднакъв данък – щеше да е еднакво, ако например всички плащат по 500 евро данък. Богатите плащат повече, без да потребяват повече обществени услуги срещу това. Такава е солидарността на пропорционалния данък. Той насърчава плащанията. Нашият пропорционален данък е най-прогресивният в Европа.
Васил Велев, Асоциацията на индустриалния капитал в България
– Няма нито една високоразвита страна с плосък данък. И няма нито една нововъзникваща пазарна икономика – водеща като Китай или даже Виетнам и Мексико, които да са с плосък данък. С преминаването от плосък към прогресивен данък никой не твърди, че се решават проблемите на бюджета. Тъй като има страни с прогресивен данък – като повечето от развитите страни в Европа (без Германия), които тънат в дефицит. В над 90% от страните в света имат необлагаем минимум, а у нас няма. В Унгария плоският данът е 15%, има необлагаем минимум и различни скали за освобождаване от налог. Нашият плосък данък е най-мракобесният в света.
Проф. Румен Гечев, икономист, бивш министър на икономиката
Публикувано съгласно указанията на Economic.bg
