Европейската централна банка (ЕЦБ) остави основните лихвени проценти без промяна на заседанието си в четвъртък, оправдавайки очакванията на пазарите, въпреки че инфлацията в еврозоната достигна най-високото си равнище от три години насам.
Така лихвата по депозитното улеснение остава на ниво от 2.5% след повишението с 25 базисни пункта през септември.
В изявлението си Управителният съвет на ЕЦБ посочва, че поскъпването на енергията увеличава рисковете от по-висока инфлация и същевременно застрашава икономическия растеж. Засега обаче базисната инфлация и заплатите остават относително стабилни.
На този етап не наблюдаваме вторични ефекти отвъд вече заложените в прогнозите от септември“, заяви президентът на ЕЦБ Кристин Лагард пред CNBC по време на пресконференция.
Според нея основните промени след последното заседание на банката са свързани с повишаването на цените на петрола, бензина, горивата и природния газ, както и с увеличаването на маржовете в рафинерийната дейност. Успоредно с това разходите за дългосрочно финансиране са нараснали рязко, като средната доходност по 10-годишните държавни облигации се е повишила с около 35 базисни пункта.
Управителният съвет обсъди дали е необходимо ново увеличение на лихвите. Но предвид нарастващата несигурност и факта, че базисната инфлация остава почти непроменена, единодушно решихме, че засега сме в достатъчно добра позиция да запазим лихвите. На този етап премереният подход остава най-подходящ“, обясни Лагард.
Енергийните цени отново подхранват инфлацията
Годишната инфлация в еврозоната достигна 3.8% през септември – най-високото равнище от същия месец на 2023 г. насам. Поскъпването на енергията достигна 18.8% на фона на продължаващото напрежение в Близкия изток.
Новият инфлационен натиск, последвал избухването на войната между САЩ, Израел и Иран през февруари, принуди ЕЦБ да повиши лихвите през юни за първи път от 2023 г.
Въпреки неблагоприятната среда икономиката на еврозоната продължи да расте през третото тримесечие. Според ЕЦБ секторът на услугите се възстановява след началото на конфликта в Близкия изток.
Инвестициите, свързани с изкуствения интелект, подкрепят промишлеността, дигиталните услуги и износа, докато държавните разходи за инфраструктура и отбрана стимулират стопанската активност.
Същевременно високите енергийни цени вероятно ще отслабят потребителското доверие, а поскъпването на финансирането ще продължи да ограничава икономическия растеж.
Очаква ли се ново повишение през декември?
Прогнозирането на бъдещата парична политика на ЕЦБ става все по-трудно“, коментира главният икономист за Европа на Deutsche Bank Марк Уол.
Според него основният въпрос е дали двете вече предприети увеличения на лихвите и затягането на финансовите условия от септември насам са достатъчни, за да ограничат допълнителния инфлационен натиск от енергийния пазар.
Вероятно не“, смята икономистът.
Допълнителна несигурност създава и предстоящото оттегляне на Кристин Лагард от президентския пост в ЕЦБ, за което тя съобщи по-рано в четвъртък. „Смятаме, че институцията е по-голяма от личността, но несигурност има. Очакваме още едно повишение на лихвата до 2.75% през декември, докато Лагард все още е президент, и вероятно това ще бъде краят на цикъла на затягане“, прогнозира Уол.
Публикувано съгласно указанията на Economic.bg
