Предложените по-високи прагове за различни емисии, са смъртна присъда за „Мини Марица-изток“

Национално-отговорната позиция изисква баланс между грижата за околната среда и конкурентното развитие на енергетиката. Българският въгледобив в лицето на „Мини Марица-изток“ ЕАД ще отстоява своето устойчиво развитие

Министерство на енергетиката и Министерство на икономиката заявиха своята пълна подкрепа за позицията на БМГК и „Мини Марица-изток“ ЕАД за неприемане на невъзможните за изпълнение пределни нива на емисиите от индустрията.

Всички участници в кръглата маса „Бъдеще за българския въгледобив“ на 21 февруари 2017 се обединиха около позицията за защита на този приоритетен за българската енергетика и икономика добивен подотрасъл и ще излязат в кратки срокове с обща декларация в негова подкрепа.

Организизатори на дискусията бяха Българска минно–геоложка камара (БМГК) и „Мини Марица – изток“ ЕАД във връзка с предложената промяна в Референтния документ за най-добри налични техники (BREF) за големи горивни инсталации (LCP). То се проведе в „Гранд Хотел София“.

Участниците подчертаха, че успешният резултат на тази кампания изисква изграждането на национална позиция и сътрудничество между всички заинтересовани институции и техните представители в релевантните международни структури – Европейска комисия, Европейски парламент, международни конференции и търсене на подкрепа от Евракол и Евромин.

В събитието участваха Константин Делисивков, заместник-министър на енергетиката и Лъчезар Борисов, заместник-министър на икономиката. Кръглата маса бе открита от проф. д.т.н. Николай Вълканов, заместник-председател на БМГК. В президиума бяха инж. Андон Андонов, изпълнителен директор на „Мини Марица-изток“ ЕАД, а инж. Димитър Чолаков, заместник изпълнителен директор на компанията представи нейната история, профил и същността на проблема.

„Предложените по-високи прагове за различни емисии са смъртна присъда за българската енергетика, както и за българската индустрия и икономика.“ – заяви при откриването на кръглата маса инж. Иван Андреев, изпълнителен директор на БМГК. „В Европа се говори за повишаване на стойността по веригата на доставките и тази стойност да остава за държавата-производител – от добива до производството на различни продукти и услуги. Това в най-голяма степен важи за производството на електроенергия от изкопаеми горива у нас. А с възможното ликвидиране на българския въгледобив ние ще зачеркнем работеща индустрия, хиляди работни места, добавената стойност ще отиде при други държави и още неизброими косвени последици.“

Целта е с проведения брифинг да се призове още веднъж държавата и нейните представители – министерства, евродепутати, и др. – да участват активно чрез контакти, дискусии и чрез лобиране в Европейската комисия и в Европейския парламент и чрез други публични начини, в защита на българския национален интерес.

„Ние искаме да информираме обществото какво се случва. Искаме да постигнем и спешна национална консолидация – за да се спре ликвидацията на цял един отрасъл.“ – посочи още инж. Андреев.

Заместник-министърът на енергетиката Константин Делисивков посочи, че по отношение на сероочистването изключително трудно могат да бъдат постигнати предложените нови нива в Референтния документ. „Енергетиката заема централно място в европейския политически дебат. Ние сме съгласни, че устойчивото развитие на отрасъла, енергийната ефективност и енергийната сигурност имат ключова роля за конкурентоспособността на икономиката на Европа. Но национално-отговорната позиция изисква баланс между желаната от всички грижа за околната среда и конкурентното развитие на енергетиката и в частност – добива на въглища.“ – подчерта той.