Живка Кехайова
За да съществува изобщо разговор, да се провежда дискусия, т.е. да има някаква основа за споразумение, е необходимо страните поне да приемат фактите, без значение дали ги интерпретират по различен начин, дали оценяват значението им различно и т.н.
Ако една група дори не приема фактите, с нея е възможна само война, каза в „Панорама“ писателят Владимир Левчев.
Бих добавила и пълно игнориране, но то е изключително рядко и съвсем съвременно явление, плод на цивилизацията. Последното означава, че е твърде крехко и бързо ще рухне в момент на изпитание, или прекомерно напрежение.
Мислите си, че говоря абстракции? Напротив, говоря за съвсем конкретни неща. Например – българската политика. Всеки следващ политически субект заявява, че всичко, ама всичко в управлението на предходния е не просто лошо, а зло. Фактите? Те нямат значение. Под факти в развитието на държавата, разбирам реално съществуващо (доказано, включително емпирично), измеримо количествено и качествено развитие.
Но при пълното отричане на фактите („защото ги мразя“, „защото ги обичам“, „защото щом аз съм зле, значи всичко е зле… ), разговор и дискусия са невъзможни, невъзможна е стратегия за развитие, невъзможен е реален по-бърз път напред, какъвто едно дори не зряло, а поне частично разумно общество, би трябвало да изисква от онези, които избира да го управляват.
Войната в политиката има сериозна цена и тя правилно се плаща от обществото, носещо вината за избора на лидери, неспособни да приемат фактите и да дискутират. Тонът, кое поведение е приемливо и кое не, се налагат от обществото. Когато личностите не могат да изградят мост помежду си, за да преминат над поредната „пропаст“, то държавите им въртят в кръг и не могат да сформират правителство, защото партиите не си говорели. В подобни условия единственото, което се движи по спирала е икономиката, но спиралата е надолу.
Когато става въпрос за политика, не вярвайте на поета, колкото и да е гениален: „Силно да любя и мразя“, а на перефразирания философ: „съществувам само, ако мисля“.
