През погледа на главния редактор: Вотът не мина, Денков се бори в Страсбург за България в Шенген

Живка Кехайова

Вотът не мина, Денков се бори в Страсбург за България в Шенген

Съвсем логично и очаквано вотът на недоверие не мина, както беше ясно още при внасянето му. Защото въпросният вот дори ролята на PR на вносителите му – партии със затихващи функции, не мооа да обслужи, освен пред най-крайните им фенове.

Според мен правителството ще оцелее и след ротацията, освен, ако ГЕРБ не решат, че вече са им изгодни нови избори, съвпадащи с европейските. Последното е малко вероятно обаче, защото ГЕРБ не може да спечели избори с нужното мнозинство, а точно в тази международна ситуация, едва ли биха си направили харакири, влизайки в управление с пропутински партии. Единствената алтернатива е внезапно възникване и налагане на сериозна дясна, евроатлантическа партия, за което просто няма достатъчно време.

В деня на гласуването на вота, премиерът акад. Денков в Страсбург защити необходимостта България и Румъния, покрили всички критерии за влизане в Шенген, да бъдат най-сетне приети в пространството. Направи го напомняйки на т.н. стари европейци, че в противен случай демотивацията у нас и у съседите ще бъде неприятна за ЕС, особено при непрестанните хибридни атаки на Русия спрямо гражданите и икономиката на България. Напомни им също, че не може да има „умора“ от войната в Украйна, защото единственият начин Европа да бъде опазена, е подкрепата на Украйна с всички възможни средства и гарантираното унищожаването на всякакви имперски мераци на Русия. Подчерта също, че след поканата на Украйна и Молдова, е време за покана и към Грузия. С други думи, премиерът ни каза истината и предупреди стара Европа за последствията от безхаберието, търгашеството и мнимата защита на някакви злободневни нейни дребнички интереси, които ще унищожат най-голямото – интересът й да съществува и да се развива. Защото или Европа ще приобщи максимален брой държави, или Русия насилствено ще ги откъсне зад стената на неизбежна деградация.

Дали ще го чуят? Не знам. Драстичната замяна на европейските политици с политиченца – както не веднъж съм писала, не отговаря на предизвикателството на времето и може наистина да се окаже пагубна. Да се надяваме времето да роди и нужните политици, при това – веднага.