През погледа на главния редактор: За ГЕРБ и Борисов. За новото и старото

Живка Кехайова

Защо в ежедневните си коментари сега пиша по-малко за управляващите? Защото основно за тях съм писала преди последните и предпоследните избори. И защото явно не съм достатъчно емоционална да мразя едни и да обичам други, особено пък в политиката.

Но обичащите и мразещите непрекъснато питат, а защо не пишеш за властта?

Добре, ще се повторя, или потретя

Защо ГЕРБ и Борисов се озоваха в ситуацията да плащат цената за целия тежък, не сбъркан, но неизбежно тежък преход у нас?

Най-вече защото след 10 изборни победи твърде много си повярваха и не дооцениха ПРОМЯНАТА В СИТУАЦИЯТА, ВРЕМЕТО И ОБСТАНОВКАТА. Точно през тяхното 10-годишно управление с относително сигурна и предвидима икономическа среда след кризата от 2008 година( не твърдя, че е идеална, без грешки и дори, че е добра – КАЗВАМ СИГУРНА И ПРЕДВИДИМА), израстна окончателно една нова бизнес прослойка. Бизнес прослойката на второто и дори третото следприватизационно поколение. Пред и след приватизационните пари с вече добре изпрани, ресурсите са вече неколкократно продадени и препродадени (че това ще се случи и как ще се случи разговаряхме с Иван Костов след падането му от власт в интервю и естествено той се оказа доста точен за процесите ).

Пречистените бизнеси, заедно с новопоявилите се печеливши нови бизнеси, искат и имат право на своето място в икономиката. Това обаче ГЕРБ не успя да направи, или не пожела да направи. Факт е, че тези бизнеси, водени от умни, образовани граждани на света, продължават да бъдат държани у нас под похлупак – т.е. развитието им е до определено не лошо ниво, но не и по-нагоре и по-широко без политическа лепта, или политическо участие. 

Писна им и в самото начало видяхме част от образа им в първите протести, защото тези протести почнаха като протест  на успелите и жадните за по-голям успех, а не на бедните и аутсайдерите. Вторите се включиха след първия месец по-масово, когато голяма част от първите се оттеглиха.

Защо се оттеглиха и коя част от новите успели се оттегли?

Оттеглиха се тези с новите, модерните и интелигентните бизнеси, които бяха погнусени да застанат редом до мутрите, срещу които се борят. Те продължават да не са доволни, че политиците ги натискат и изнудват, но са и наясно, че направят ли компромис „на всяка цена“, самите те стават мутри и се обвързват с недостойни кръгове за поне поколение.

Останаха онези, чийто успешен бизнес днес е изпран, но без прекъсване на връзката с политико-мутренския произход на ресурсите, т.е. те са просто следващото „поизмито“ поколение, а не нови хора. Те естествено нямат причина да се гнусят от съюзниците (просто още неизпрани политико-мутри) и да използват като масовка аутсайдерите, които сега виждаме да се мотаят  на площада.

ГЕРБ и Бойко Борисов или проспаха тези процеси, свръхуверени в силата си, или пък нямат полезен ход (заради собствените си обвързаности) да освободят, ако не целия таван, поне тунел за новите и от ново поколение икономически субекти.

А в политиката и икономиката, ако не си в състояние да дадеш адекватен отговор на важна обществена и икономическа потребност, плащаш цена. И ГЕРБ като управляващи, и Бойко Борисов като политическа личност, ще я платят. Затовd и не смятам за нужно да пиша за ясни неща – да анализираш очевидното е безсмислено.

Единственият отговор на новата реалност, която ГЕРБ даде, бе свръх популизъм и между другото точно по този начин даде идея на недоволните как точно да процедират. Вместо това, още в началото на този мандат трябваше изпълнителната власт да премине в иначе добре подготвените, млади, умни и образовани кадри като успешните кметове и фигури като Томислав Дончев, например, при  това със свободата да действат като съвременни политици, а не да вървят по познатата апаратна схема. Да, тя донесе на ГЕРБ успех – но в началото. Днес е грешката и неуспехът им.

Що се отнася до лозунгите: „най-лошото, най-корумпираното, най-глупавото управление“. Това просто не е така. Имаше много по-корумпирани преди тях, много, ама много по-глупави, безотговорни и злонамерени управления, а ако реалните икономически и политически показатели имат значение за някого, всъщност това бе най-доброто управление на прехода до преди сегашния им мандат и единственото, оставящо нещо създадено зад гърба си, пък било то и нискокачествено, недовършено и т.н. Проблемът е, че не излезе от схемата „управление на прехода“ и не даде път на неизбежно настъпващата модерност.

И точно защото тези протести започнаха като протести на модерността и новата икономическа реалност, се очакваше те да предоставят реален изход – чрез НОВ политически проект и НОВА визия за развитие. Фактът, че не успяха, означва, че все още няма достатъчно подготвена и мотивирана икономическа прослойка, която да поведе страната в съвременния свят. Не крия, че това ме разочарова, както и логичното следствие, усилията на тази нова прослойка да бъдат превзети от винаги по-мотивирания реваншизъм и злоба на всъщност най-старите играчи на прехода.

Последно: политиците не трябва да се обичат, или мразят. Те трябва да бъдат използвани – така правят социално и политически зрелите общества. Докато ги обичаме, или мразим, ще ни използват те и пирамидата ще е обърната така, че огромната част от обществото да се тъпче и блъска на връхчето, а отгоре да се ширят неколцина, на които хич не им пука дали ги обичаме или мразим.

Тъжната констатация накрая е, че след изборите през март, правителство без участието на ГЕРБ ще се задържи няколко месеца, или година, довеждайки новия кардинален срив. Правителство с участие на ГЕРБ има два варианта – или да остане в досегашната си популистка ниша и да се опита да затисне просто по-добре капака над новото, което ще е вече истинският погром за ГЕРБ, или с малко акъл след няколко месеца да изтласка младите си и мислещи кадри, без да им слага белезници на ръцете, които да поведат страната в правилната посока до създаването на политическия субект на новата икономическа реалност.

Второто е единственият печеливш път за държавата ни, при положение, че към момента няма в наличност нищо друго. Какво ще направят, ще видим скоро.