Живка Кехайова
Утре пак ще се развихрят страстите „Трифон Зарезан“ срещу „Свети Валентин“, вино срещу романтично любов. Виното било наше – православно, а любовта идела от от Запад – от католицизма по-точно. А и двете твърдения не са верни.
Всъщност и двата празника са езически и припознати на определен етап от някои църкви. На всичкото отгоре в католическата църква изобщо няма „Свети Валентин“ и не се празнува (защото били трима…), а в православната все пак го има и се празнува, макар и на 6 юли. Ето какво казва справката за „чуждия“: „Св. Валентин не фигурира в официалния календар на Католическата църква. Православната Църква го чества на 6 юли. Според Католическата енциклопедия (1908 г.), има поне трима светци, наречени Валентин. Всички те са били мъченици и са записани под датата 14 февруари:
– римски свещеник – понесъл мъченичество през втората половина на 3 век и погребан на пътя Виа Фламиния;
– епископът на Интермамна (днешен Терни) – също понесъл мъченичество през втората половина на 3 век и погребан на пътя Виа Фламиния, но не на същото място като свещеника;
– мъченик в Африка, за когото не се знае почти нищо друго.
Връзката между Свети Валентин и романтичната любов не е спомената в нито един ранен исторически документ и се счита чисто и просто за легенда. Най-напред празникът Свети Валентин е обявен за честване на 14 февруари от папа Геласий I около 494 г. През 19 век мощите на свети Валентин са били дарени от папа Григорий XVI на дъблинската църква Whitefriar Street Carmelite в Ирландия, която после станала често посещавана на 14 февруари. През 1969 г., като част от по-голям опит да намали броя на празниците с чисто легендарен произход, църквата премахнала празника на Свети Валентин от официалния си календар.
Всъщност празникът на свети Валентин е свързван с древноримския празник на любовта луперкалии, поне според преданията, защото доказателства няма. Луперкалиите се празнуват на 15 февруари. Предишният ден се посвещава на римската богиня на брака, майчинството и жените, Юнона (през този ден девойките пишели любовни писма, слагали ги в голяма урна, а след това мъжете изваждали писмата като всеки мъж трябвало да ухажва девойката, чието писмо е изтеглил, според волята на боговете).
Първата регистрирана асоциация на Свети Валентин с романтичната любов датира едва от 14 век в Англия и Франция, където тогава хората вярвали, че на 14 февруари птиците се ухажвали. Това може да се прочете и в литературните произведения на Джефри Чосър от 14 век и по-точно в Parliament of Foules. С други думи, просто хората са си харесали и с право тази символика.
Какво четем за Трифон Зарезан:
Той е сред най-устойчивите, но и най-противоречиви и сложни по своята историческа същност обичаи в българския народен календар. Това е трудов обичай, свързан с първия стопански процес в годишния цикъл на обработка на лозата – пролетното ѝ зарязване. Обредът на св. Трифон стои пряко свързан с резитбата на лозите и това е дало основание на българските учени М. Арнаудов, Хр. Вакарелски, Д. Маринов, Ц. Гинчев да му определят по-специално място в календарната система на българите (учени, а не църквата, която само го припознава по едно време).
Изследванията с право свързват образа на светеца с трансформация на старите богове Сабазий, Дионисий, Бромий, Бакхус, Ликург. Лозарският празник на св. Трифон продължава стара земеделска традиция в нов вид, с християнизирането на източноевропейските територии. Неслучайно началото на февруари е онзи календарен период на границата между зима и пролет, в който са съсредоточени преходните карнавални игри, свързани със събуждането на вегетацията и с умиращите и отново възкръсващи богове на природата.
Св. Трифон е познат и в другите балкански страни, той е закрепен в православния календар и е свързан със смяната на сезоните от зима към пролет.
В една молитва от 1690 г. (сръбска редакция) за св. Трифон, се говори, че светецът помолил бога да изгони гъсениците и другите насекоми от лозята и градините и бог сторил това чрез своя ангел. В друг сръбски ръкопис от 16 – 17 век се казва, че против насекоми по ниви и лозя трябва да се запалят кандилата на св. Трифон и посевите да се поръсят със светена вода, като се чете молитва на св. Трифон. В Молдова и Буковина е позната легендата за св. Трифон и Богородица, но в тези райони светецът няма връзка с лозарството. В Румъния празникът се нарича „Трифон на червеите и гущерите“, спазва се забрана за работа, за да има плодородие по посевите. Гърците в Епир правят на деня на св. Трифон колачета, които търкалят по лозята и градините, като казват: „Трифоне, плодородниче, ела в лозето ми и в нивата ми, да ядем и да пием“, като обичаят се спазвал за общо плодородие.
Само българите имат легандата за Трифон Зарезан, дето си отрязъл носа и честват този странен персонаж:)
С други думи, ако ви се празнува утре – празнувайте. Това са два празника, които идеално си подхождат – какво по-добро от любов и вино?! При това и двата нито са дотам християнски, нито пък са свързани с някаква национална, че и верска принадлежност.
Били в товарен автомобил, влизащ от Турция...
Подрастващите научиха важни уроци за безопасността си на пътя...
На днешния ден рибарите ритуално "отключват" морето...
Използвали био бои заради атаки от еколозите...
Белград дърпа конците, посочи експертът...