Живка Кехайова
Какво им е на празниците „2 в 1“?
Утре пак ще се развихрят страстите „Трифон Зарезан“ срещу „Свети Валентин“, вино срещу романтично любов. Виното било наше – православно, а любовта идела от от Запад – от католицизма по-точно. А и двете твърдения не са верни.
Всъщност и двата празника са езически и припознати на определен етап от някои църкви. На всичкото отгоре в католическата църква изобщо няма „Свети Валентин“ и не се празнува (защото били трима…), а в православната все пак го има и се празнува, макар и на 6 юли. Ето какво казва справката за „чуждия“: „Св. Валентин не фигурира в официалния календар на Католическата църква. Православната Църква го чества на 6 юли. Според Католическата енциклопедия (1908 г.), има поне трима светци, наречени Валентин. Всички те са били мъченици и са записани под датата 14 февруари:
– римски свещеник – понесъл мъченичество през втората половина на 3 век и погребан на пътя Виа Фламиния;
– епископът на Интермамна (днешен Терни) – също понесъл мъченичество през втората половина на 3 век и погребан на пътя Виа Фламиния, но не на същото място като свещеника;
– мъченик в Африка, за когото не се знае почти нищо друго.
Връзката между Свети Валентин и романтичната любов не е спомената в нито един ранен исторически документ и се счита чисто и просто за легенда. Най-напред празникът Свети Валентин е обявен за честване на 14 февруари от папа Геласий I около 494 г. През 19 век мощите на свети Валентин са били дарени от папа Григорий XVI на дъблинската църква Whitefriar Street Carmelite в Ирландия, която после станала често посещавана на 14 февруари. През 1969 г., като част от по-голям опит да намали броя на празниците с чисто легендарен произход, църквата премахнала празника на Свети Валентин от официалния си календар.
Всъщност празникът на свети Валентин е свързван с древноримския празник на любовта луперкалии, поне според преданията, защото доказателства няма. Луперкалиите се празнуват на 15 февруари. Предишният ден се посвещава на римската богиня на брака, майчинството и жените, Юнона (през този ден девойките пишели любовни писма, слагали ги в голяма урна, а след това мъжете изваждали писмата като всеки мъж трябвало да ухажва девойката, чието писмо е изтеглил, според волята на боговете).
Първата регистрирана асоциация на Свети Валентин с романтичната любов датира едва от 14 век в Англия и Франция, където тогава хората вярвали, че на 14 февруари птиците се ухажвали. Това може да се прочете и в литературните произведения на Джефри Чосър от 14 век и по-точно в Parliament of Foules. С други думи, просто хората са си харесали и с право тази символика.
Какво четем за Трифон Зарезан:
Той е сред най-устойчивите, но и най-противоречиви и сложни по своята историческа същност обичаи в българския народен календар. Това е трудов обичай, свързан с първия стопански процес в годишния цикъл на обработка на лозата – пролетното ѝ зарязване. Обредът на св. Трифон стои пряко свързан с резитбата на лозите и това е дало основание на българските учени М. Арнаудов, Хр. Вакарелски, Д. Маринов, Ц. Гинчев да му определят по-специално място в календарната система на българите (учени, а не църквата, която само го припознава по едно време).
Изследванията с право свързват образа на светеца с трансформация на старите богове Сабазий, Дионисий, Бромий, Бакхус, Ликург. Лозарският празник на св. Трифон продължава стара земеделска традиция в нов вид, с християнизирането на източноевропейските територии. Неслучайно началото на февруари е онзи календарен период на границата между зима и пролет, в който са съсредоточени преходните карнавални игри, свързани със събуждането на вегетацията и с умиращите и отново възкръсващи богове на природата.
Св. Трифон е познат и в другите балкански страни, той е закрепен в православния календар и е свързан със смяната на сезоните от зима към пролет.
В една молитва от 1690 г. (сръбска редакция) за св. Трифон, се говори, че светецът помолил бога да изгони гъсениците и другите насекоми от лозята и градините и бог сторил това чрез своя ангел. В друг сръбски ръкопис от 16 – 17 век се казва, че против насекоми по ниви и лозя трябва да се запалят кандилата на св. Трифон и посевите да се поръсят със светена вода, като се чете молитва на св. Трифон. В Молдова и Буковина е позната легендата за св. Трифон и Богородица, но в тези райони светецът няма връзка с лозарството. В Румъния празникът се нарича „Трифон на червеите и гущерите“, спазва се забрана за работа, за да има плодородие по посевите. Гърците в Епир правят на деня на св. Трифон колачета, които търкалят по лозята и градините, като казват: „Трифоне, плодородниче, ела в лозето ми и в нивата ми, да ядем и да пием“, като обичаят се спазвал за общо плодородие.
Само българите имат легандата за Трифон Зарезан, дето си отрязъл носа и честват този странен персонаж:)
С други думи, ако ви се празнува утре – празнувайте. Това са два празника, които идеално си подхождат – какво по-добро от любов и вино?! При това и двата нито са дотам християнски, нито пък са свързани с някаква национална, че и верска принадлежност.
