Живка Кехайова
Според психолозите любовта и в 21 век остава основен фактор човеците да се чувстват щастливи.
В днешния ден, възприет и поради потребителската култура като празник на влюбените, на любовта, на приятелството ( при различните народи има различни нюанси), но и поради необходимостта да празнуваме тези емоции, е добре да прочетем какво казват изследователите на човешката психика.
А може би просто да прочетем „Мечо Пух“ на Алан Милн – например това:
„Прасчо пита Мечо Пух: – Пух, какво е любовта?
– Това, което означава всичко за теб – отговори Пух.
– А до края ли продължава? – попита Прасчо.
– Не – отвърна Пух, – продължава дори ПО-ДЪЛГО, защото тя е безкрайна!
– И значи тя е по-велика от всичко? – попита пак замислен Прасчо.
– Не, Прасчо, пак не разбра – ТИ СИ ПО-ВЕЛИК ЩОМ ОБИЧАШ, тя те прави такъв“!!!
Всъщност празникът на „Св Валентин“ го няма и в официалния католически календар, въпреки, че го наричаме католически празник. В православния пък се чества на 6 юли, но само в частта мъченичество. С други думи не религиите си съперничат в този ден за влияние, както неколцина пишман патриоти пишат. Колкото и комерсиализиран да е празникът, в него е извечната потребност да обичаш и да си обичан, да покажеш обичта си и да ти бъде показана. Естествено, че това е факт ежедневно в хармоничните връзки, но пак е хубаво любовта да е акцент и в един такъв ден. Това е истинската причина „Св. Валентин“ да печели популярност на всички континенти, сред почти всички народи.
При това безкрайно добре си пасват за общо празнуване „Св. Валентин“ и „Трифон Зарезан“. Затова – нека празнуваме! Нека привнасяме повече красиви мигове в дните си, независимо кой ги е измислил! Нека сами да се опитваме да измисляме нещо красиво всеки ден, вместо да се дърлим ежедневно за глупост, грозота и некадърност! Може би така по-хубавите ни лични светове ще създадат и по-хубав голям свят.