През погледа на главния редактор: Трудно поправяме грешките си, дори за Апостола

Живка Кехайова

Трудно поправяме грешките си, дори когато става дума за Апостола. А е въпрос на зрялост да поправяш грешките си, вместо да се опитваш някак да ги потулиш.

Нали от тях – грешките, се учим и без тях – грешките, щяхме да сме още в пешерата, но не Платоновата, а обикновената.

Половината български градове се поклониха пред Васил Левски на правилната дата – 18 февруари. Другата половина продължават институционалната привичка и го правят днес.

Да, вярно е, че най-важно остава това да носим в себе си светлината на идеите му, но не е ли време поне децата ни да разберат, че титанът на България във визионерството, реалната борба и пълната отдаденост, е обесен на 6 февруари, стар стил през 1873 година, а това означава – на 18 февруари нов стил.

През 1916 г., когато България преминава от Юлианския към Григорианския календар или от стар към нов стил, се приема поради непознаване на календара обща поправка от 13 дни, но това е грешка. За събитията, случили се преди 1 март 1900 г., необходимата поправка е 12 дни.

Поне за Апостола е добре да сме в консенсус. И за датата на смъртта му, и за това трябва ли търсим гроба му, и за това наистина ли имаме нужда да бъде обявен за светец, при положение, че той сам си извоювал авторитет, вяра, преклонение и почит, по-големи у нас от тези за който и да е светец…

Все си мисля, че Левски съвсем нарочно ни е написал онова „Народе????„. Да го мислим и премисляме, да търсим най-вече себе си, та дано в идното поне станем достойни да се наричаме негов народ.