През погледа на главния редактор: Цял ден се тревожих вчера, пък то какво било

Живка Кехайова

Цял ден се тревожих вчера, пък то какво било. Излезе вчера военният ни министър – същият Янев, който каза, че ситуацията с Украйна нас не ни тревожи, не ни трябват чужди войскови попълнения, а за самолети и кораби на НАТО ще се решава… после и изведнъж – друго. Та излезе е заяви, че напрежението около Украйна застрашава сигурността на България, а в българския батальон ще се включат американски военни. То, не че го има батальона, но щом като ще се включват американците в него, очевидно скоропостижно ще го заима.

Викам си – отиде тя. Още един от властта е с психичен дисбаланс и раздвоение на личността. Защото ни военното министерство, нито това на външните работи, нито сайта на Министерски съвет, дума не казват кой изкомандва: „Кръгом и пак напред!“.

Добре, че сайтът на посолството на САЩ беше обявил за провела се среща между пратеника на Антъни Блинкен, съветникът на Държавния департамент Дерек Шолей и ген. Стефан Янев. После и с външната ни министърка – с нея явно от любезност. За всеки случай беше пуснат и цял албум снимки във фейсбук страницата им, за да могат медиите да си вземат нужните им.

Накрая, след обстрела от журналистически въпроси и нашите пуснаха два реда информация, че такива срещи е имало, но едва късно вечерта. Та така де, успокоихме се, че военният ни министър е в психично здраве, просто са му придали въртеливо движение, а после и посока.

Друго се чудя – хайде, политиците ни да не са наясно коя информация можеш да скатаеш и коя не, но и пиарите ли им са новозавършили? Би трябвало поне някой да е в час. Вярно, в „Логико-философския трактат“ Витгенщайн казва, че това, за което не бива да се говори, е по-добре да бъде премълчавано, но при двама участници, това е валидно само, ако и двамата са на едно мнение за какво трябва да се говори и за какво не.

Със сигурност за срещата между Янев и Шолей, при положение, че Шолей е дошъл като пратеник на Блинкен, американците не биха замълчали. В техен интерес е ясно да покажат на „добрия партньор“ България, какво се включва в смисъла на това понятие.

Любопитен е и друг нюанс – защо Шолей си проведе срещите у нас точно когато Кирил Петков го няма (вчера беше на планирано посещение в Сърбия)?