Живка Кехайова
23 февруари 2022 година. Гледах днес „По света и у нас“ от тази дата, още повече, че БНТ имаше екип тогава в Мариупол – тогава все още не е сринат до основи.
Тревогата от война е факт, но дори в онази нощ, часове преди нахлуването на Русия в Украйна, още никой не иска да повярва във възможността за война. Въпреки, че Путин вече е признал Донецк и Луганск за републики. Дори в този ден, Путин все още лъже, че Русия няма да нападне. Все още Байдън заявява, че остава протегнатата ръка към Путин за преговори, въпреки, че първите санкции са обявени, още повече, че от отцепническите територии обстрелват села и градове в Украйна.
Петков обяснява, че Русия няма да спре газа за България, защото по същата тръба течал газ са Сърбия и Унгария, които били съюзници на Русия. Илюзията продължава. От войната ни делят буквално 3,5 часа. След полунощ, руските войски влязоха на чужда територия, носейки парадните си униформи. Униформите може и да са някъде, но огромната част от тези първи войници, са отдавна мъртви.
Година по-късно лъжите на Путин продължават, сега вече адресирани към руснаците, защото вече няма кой в останалия свят да му се върже. Стотици хиляди руснаци са мъртви и тежко осакатени. Над 1,5 млн. по официални данни са емигрирали без парадни униформи. Предстои нова мобилизация. Уж върви руска офанзива, с нулев резултат към този момент, освен стотината мъртви на метър, завоювана площ. Целият нормален свят и всички читави хора са на страната на Украйна. Утре ще стане една година, откакто на целия свят стана ясно, че Путин е обикновен комплексар-садист, начело на властта в една изостанала държава, в която болшинството от населението е на нивото на крепостните селяни (все пак са били такива почти до края на 19 век). Подкрепят Путин по света само онези, които са на същото крепостническо ниво – ако не икономическо, то социално и най-вече интелектуално.
