Проверяват пловдивския онкодиспансер за ненужни радикални операции

Подозрения за сгрешени диагнози и ненужни операции в Комплексния онкологичен център в Пловдив. В общинското здравно заведение се диагностицират и лекуват болни от цяла Южна България. Пострадали пациенти разкриват пред „Господари на ефира” стряскащи истории за това как са лекувани, съобщават Нова телевизия  и Дарик.

Изпълнителната агенция „Медицински одит“ е започнала проверка.

За практиката пациенти да се подлагат на ненужни манипулации с цел усвояване на скъпо патени клинични пътеки от здравната каса лекари свидетелстват от години. За последно темата е била повдигната през април по повод въведеното задължение болниците да осигуряват комплексно лечение на онкоболните пациенти. Тогава онколози разказали, че е практика на онкоболни пациенти първо да се правят операции и да им се отстраняват органи, въпреки че би било по-добре той първо да бъде третиран с химио и лъчетерапия – да бъде смален и след това хирургичната интервенция да не е толкова радикална.

Подобни радикални интервенции били практика при рака на маточната шийка, въпреки че този вид тумор е изключително податлив на лъчетерапия и брахитерапия и именно това трябва да е първото лечение при него.

Петте случая, изнесени от „Господари на ефира“, потвърждават тази практика.

Първият случай е на жена на 47 години с бучка в лявата гърда. В епикризата й липсват първоначални данни за злокачествен процес, но по време на операцията патоанатомът прави заключение, че има данни за карцином и на жената се извършва радикална мастектомия. Окончателната диагноза е малигнен мезенхимен тумор. Това е различно от диагнозата по време на самата операция, която също е за злокачествен тумор – инвазивен дуктален карцином. При направената ревизия окончателната диагноза е съвсем друга – доброкачествен фиброаденом, който в никакъв случай не изисква премахване на гърдата на пациентката. Това се потвърждава и от националния консултант от Александровска болница. Туморът е бил доброкачествен и е трябвало само него да отстранят.

При втория случай след установена мековата матка на жена е направена радикална хистеректомия. В епикризата ясно е записано, че е направено операция на инвазивен плоскоклетъчен карцином, тоест рак на маточната шийка. При направената ревизия обаче, се установява, че на маточната шийка се е развило псевдоерозио, което е доброкачествен процес на шийката на матката, срещаш се при 70% от жените и който не изисква никаква намеса, камо ли премахването на всички тези органи.

Третият случай, описан в репортажа, е на жена на средна възраст, която постъпва с диагноза тумор на яйчника. По време на операцията патоанатомът прави задължителното изследване ГЕФРИР, при което прави заключение, че образуванието е рак и на пациентката е направена радикална максимална по обем операция с премахване на матка, яйчници и тръби, тазови лимфни възли и част от голямото було.

Последващата ревизия на направеното обаче установява доброкачествен тумор на яйчника, който изисква само и единствено отстраняване на яйчника, но не и травмиращата операция, която е извършена на жената.

Четвъртият случай е на възрастна жена, над 70 години. Направена й е радикална вулвектомия, на базата на положителна цитонамазка и решение на онкологичния комитет. Не е направена биопсия преди операцията, което е изискване на алгоритъма за диагностика и лечение на това заболяване. В крайна сметка се оказва, че липсват данни за злокачествен процес, включително и на цитологичното изследване, предхождащо операцията. Това го потвърждава и последващата ревизия, но въпреки това на пациентката е направена изключително травмираща радикална интервенция, от която може би тя не е имала нужда и е поставена за диспансерно наблюдение през следващите 5 години.

Петият случай е на жена в детеродна възраст, която постъпва в болничното заведение със съмнение за рак на шийката на матката. След биопсия патоанатомът потвърждава диагнозата – инфилтриращ карцином на шийката на матката и на пациентката се извършва радикална травмираща и инвалидизираща генекологична операция с множество отстранени органи. Впоследствие направената ревизия обаче установява, че злокачественият процес е без инфилтрация, т.е. няма проникване и метастазиране, което не е било налице нито при операцията, нито при първоначалната биопсия. Напълно възможно е обаче лечението да е могло да се ограничи само с т.нар. конизация на шийката на матката.