Проф. Атанас Атанасов: Не тъпча на едно място, токсично е!

Комедията „Пижама за шестима“ на Марк Камолети, поставена от режисьора актьор проф. Атанас Атанасов, е спектакълът на Драмаатичен театър – Стара Загора, който ще посрещне своите зрители в четвъртък, 16-ти септември.

Атанас Атанасов е роден е на 15 септември 1955 г. в София. През 1980 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ при проф. Александър Стоянов. От 1980 до 1985 г. работи в Драматичен театър „Стефан Киров“ в Сливен, от 1986 до 2000 г. е в Театър „Българска армия“, а от 2000 до 2001 г.в Народния театър „Иван Вазов“. От 2001 г. е актьор на свободна практика.

„Пижама за шестима“. Нищо в „любовните триъгълници” не е такова, каквото изглежда

От 1991 г. Атанасов преподава актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в екипите на проф. Елена Баева, проф. Крикор Азарян, проф. Пламен Марков. От 2003 г. е художествен ръководител на класове по специалността „Актьорство за драматичен театър“. През 1996 г. му е присъдено научното звание доцент, през 2002 г. научното звание професор, а през 2008 г. научната степен доктор за труда „Сценичният образ – аспекти на субективния подход“.

Като актьор играе в спектакли на Народен театър „Иван Вазов“, Младежки театър, Театър „199“, МГТ „Зад канала“, ДСТ „Алеко Константинов“, „Сълза и смях“.

На Стената на славата пред Театър 199 има пано с отпечатъците му.

Марк Камолети на старозагорска сцена. Швейцарецът французин от италиански произход

Из размислите на проф. Атанас Атанасов:

„Един от най-големите проблеми на българина днес е мрънкането. Под мрънкане аз разбирам вечната опозиция за всичко, вечното недоволство. Това лишава нашия етнос от чувство за общност, което у всеки друг етнос у нас може да се види.”, замислено споделя събеседникът ни. Продължаваме заедно да анализираме тези така познати на всички ни негативни характеристики, които изглежда са типични за нас като народ. „Нашата народопсихология изглежда не е мръднала наникъде. Даже мрънкане е слабо казано – аз мога да мрънкам за дреболии, но работата е там, че се оплакваме за абсолютно всичко. Ето сега наскоро, когато започна новия строеж на метрото в София, мрънкаме, че ще има задръствания в близките две години по софийските улици без да си дадем сметка, че това е необходимо, за да се случат нещата”

–

„Това, което искам да предам на студентите си, е да се опитат да се радват на чуждия успех и да не смятат, че собствените им успехи или провали са окончателни. Да вярват, че са способни да се движат нанякъде, дори да правят грешки, но да не спират да се движат. Струва ми се, че стоенето на едно място е изключително вредно.”

–

„Лично аз наистина смятам, че ако трябва да се гласува на някого доверие, то това са младите хора. Възрастните трябва да им дават увереността, че могат да се справят. Например, на студентите си, а и на собственици си деца, аз никога не се опитвам да размахвам пръст. Не зная откъде е тази представа, че ще живеем вечно и мястото ни няма да бъде заето от друг. “

–

Любопитното за Атанас Атанасов е, че е зет на големите актьори, за съжаление вече покойници – Васил Стойчев и Виолета Бахчеванова. Още по-любопитно е, че в сравнение с много негови колеги в артистичните среди, бракът му е дълъг и щастлив.

Рецептата на режисьора актьор за „щастлив семеен остров?

„Рецептата е да не се стои само на острова. Може и да се плава около него – на сал, на лодка, на кораб, на гумен дюшек. Да не се остава само на острова. Да се катериш по дърветата на върховете на този остров, да слезеш и в долините му, но в никакъв случай на едно място не трябва да се стои.“