Сумата 25 милиона лева, която представлява 0,025 процента от Вътрешния брутен продукт на България, раздра политическото пространство. Държавата се стисна за 25 милиона лева за лечение на рак и други тежки заболявания, но с готовност ще похарчи 2 милиарда за саниране на панелни блокове. Дори дебилите разбраха, че фокусът на истерията не е в грижите за болните, а в трупане на политически активи. Дори професионалистите – лекари с опит, финансови и здравни мениджъри, информирани здравни политици и администратори се пързалят по детайлите и само в подтекста, срамежливо се прокрадва истината – дълбоко порочна здравна система, на която само името вече е „здравна“. Пациентите се тъпчат с лекарства и се увреждат, а политиците спорят за черешката на тортата.
[ad id=“272035″]
Единствената полза от скандала, по повод мораториума и президентското вето, е, че се извеждат на показ мръсните тайни на т.н. здравеопазване и надеждата, че обществото ще съумее да предприеме действия за самозащита.
Най-ярка илюстрация на антихуманната система е т.н. онколечение, което е изградено върху тройна измама – финансова, административна и медицинска. Но нека по-напред погледнем общата рамка, като възприемем възловото понятие в спора – „нови молекули“, колкото ненаучно и глупаво да е то.
На брифинг, по повод протеста на пациентски организации и заради ветото на президента върху параграф 6 от Закона за бюджета на НЗОК за 2018 г. министърът на здравеопазването Кирил Ананиев разкри, че в нашата НЗОК 30 % от разходите на публичния фонд отиват за лекарства, а в страните-членки на ЕС този показател се движи между 15 и 20 %. Та затова се слага вето върху „новите молекули“. Но не се предприемат никакви действия за спестяване на разликата от 600 милиона лева, която очевидно се присвоява на основата на „старите молекули“. Напротив, в „здравеопазването“ се наливат нови 500 милиона лева, при съществуващите криминални практики. „Да правиш едно и също нещо и да очакваш различен резултат е дефиницията на лудост“, пише Георги Вулджев – главен редактор на Експертния клуб за икономика и политика. Но май греши – това е дефиниция на измама!
Финансовата измама обаче осигурява само макрорамката. За да се осребри операцията са необходими структури и механизми. И те бързо се създават. Като основна мярка е необходимо да се разбие държавният контрол върху доставката на онколекарства. И държавата го разбива, като ги прехвърля от здравното министерство към здравната каса. Вече всички лечебни заведения си ги купуват както им е изгодно, след което НЗОК безропотно им ги заплаща.
Инвеститори и мошеници от всички страни, добре дошли в България – Раят на онкологичната далавера! „Различни болници в страната закупуват едно и също лекарство за терапия на онкоболни пациенти с разлика в цената от порядъка на 34%“, съобщава в интервю за Дарик подуправителят на НЗОК Иванка Кръстева. „Парадоксален е фактът, че през последната година, т.е. 2016 г., спрямо 2015 г. ние имаме намаляване с 5,18% на онкоболните, а разходът за онколекарства е станал 25 млн. ежемесечно на фона на среден разход за миналата година – 18,9 млн.“, обяснява Иванка Кръстева. Е, тя вече не е подуправител на НЗОК.
[ad id=“272035″]
Болница „Надежда“ е посветена на женското здраве – пренатална медицина, бременност, раждане. Но съществува доходна ниша за безпроблемно теглене на неограничени суми – химиотерапията. И хоп, през март 2014 г. с водосвет, официално се открива Клиника по химиотерапия. За лекарствата на 937 пациенти през миналата година Надеждата е засмукала от Здравната каса 13.6 милиона, по 14 535 лева на човек. Само милионче повече от Националния онкологичен център, който обаче е лекувал 1700 болни по 7 464 лева. Единствено болница „Сердика“ е успяла да надскочи майсторите от „Надежда“ с обща сума 18.6 милиона или 16 273 лева на креват. В национален мащаб, за година, месечната сума за онколекарства е станала вече 27 милиона. Така пише в отчета на НЗОК в Парламента, който през юни шокирал депутатите от комисията по здравеопазване, отбелязва Медияпул. Сигурно още не са излезли от шока, защото никакви мерки не са предприети.
През 2012 г. за онколекарства в България са похарчени 60 милиона лева, а през 2017 г. – 300 милиона. В резултат, смъртността на болните от рак непрекъснато се увеличава. Дали някой се замисля върху това? От 1971 г., когато президентът Ричард Никсън обяви „Война на рака“, в САЩ са вложени няколко трилиона долара (предимно в „нови молекули“). От тогава промяната на раковата смъртност в САЩ е 0 (нула). За същия период у нас, според Националния раков регистър, смъртността се е повишила с 12 % за жените и 30 % за мъжете. Дали някой се замисля върху това?
[ad id=“272035″]
Видният американски лекар и публицист Ралф Мос в книгата си „Questioning Chemotherapy“ извършва задълбочен анализ на резултатността от приложението на химиотерапията и стига до извода че само 2 до 4% от туморите се повлияват успешно от химиотерапия. Колектив от онколози публикува в Australian journal of Clinical Oncology изключително важна статия, в която се обследва приносът на химиотерапията към 5-годишната преживяемост при пациенти с обичайно срещащи се тумори. Анализът е базиран на резултатите от всички проучвания извършени в Австралия и САЩ, които съобщават за статистически значима преживяемост, след използване на химиотерапия, както и данните от Австралийския и Американския ракови регистри. Резултатите от това изследване установяват, че химиотерапията има принос към 5-годишната преживяемост 2,3% за Австралия и 2,1% за САЩ. Нещо повече, при най-често срещаните тумори – рак на бял дроб, ректум, гърда, простатна жлеза и меланом 5-годишната преживяемост на лекуваните само с химиотерапия е 1,6%. Систематизирани проучвания на смъртността в резултат на химиотерапия доказват, че смъртността по причина на самата терапия достига 7,5%. Въпреки въведените нови медикаменти и нови комбинации от медикаменти, през последните години резултатността от лечението се е подобрила незначително, подобрение по отношение на токсичните прояви на лечението няма. Изводите от тези проучвания са, че химиотерапията има много нисък принос към преживяемостта и е необходима щателна и неотложна преоценка на съотношението цена-ефективност и влиянието на лечението върху качеството на живот на болните. В обявената от медицинските институции „война на рака“ милиони долари се вземат от данъкоплатците и се хвърлят за една кауза, която предварително е обречена на провал. Двукратният лауреат на Нобелова награда д-р Линус Полинг, казва: „Всеки трябва да знае, че „войната с рака“ е една голяма лъжа“.
[ad id=“272035″]
Доказаният научен и клиничен фалит на стандартната химиотерапия насочи фармаиндустрията към нова ниша – т.н. генна или таргетна терапия, която беше обявена за новата панацея в борбата с рака. Потекоха нови милиарди за създаване на „нови молекули“. Обещават, че след прецизен ДНК анализ е възможно за всеки онкоболен да бъде намерена „молекула“ която ще го излекува лично – персонална медицина. За новодиагностицирания пациент с онкологично заболяване ужасяващо познатото „Бързай за химиотерапия“ се замени с „Бързай за нови молекули!“.
Д-р Стоян Алексов, член на Управителния Съвет на Европейската асоциация по Патология информира министъра на здравеопазването за резултатите от проведената през 2016 г. в Холандия международна конференция, посветена на търсенето на оптимален баланс в лечението на рака. На база на анализа със специализиран софтуер „Палха“ са изнесени данни за ефективността на лечението, като само за карцином на млечната жлеза е доказано, че в 95% от случаите е прилагана грешна химиотерапия и 90% грешна хормонотерапия. Финансовите загуби за последните 10 години само за Холандия, само за рак на гърдата, са 8 милиарда евро. През м. април 2017 г. д-р Алексов пише от Световния форум по малигнен меланом в Париж. „Тук стана съвсем ясно, че таргетни терапии няма, не е имало и няма да има. В момента разполагаме единствено и само със скъпо струващи онкофармакологични мечти“.
[ad id=“218548″]
Безспорно има право д-р Дечо Дечев, който отбелязва, че лекарствата изземат ресурс от други сектори в здравеопазването, особено от предболничната помощ, както и че протестите на пациентските организации са силно преекспонирани и стимулирани от лобистки интереси на производители на медикаменти. Прав е и Пламен Таушанов, председател на Българската асоциация за закрила на пациентите, който счита че Националната здравна каса толерира паралелния износ на лекарства.
Средствата за масова информация изобилстват с примери за стотици случаи на грешни клинични и хистологични диагнози, погрешно и ненавременно лечение, излишни хирургични операции, химиолечение на здрави хора. Медицинските власти не допускат приложение на перспективни и доказани методи за лечение и обричат на мъчение и смърт стотици хора. Български пациенти са принудени да харчат десетки хиляди евро за лечение в чужбина – лечение, което биха могли да получат тук на порядъци по-ниски цени.
На интернет страницата на Специализирана болница за активно лечение по онкология – София от години блести надпис – „Нова черна класация за онкоболните у нас. България е в дъното на черната класация по преживяемост при онкозаболяванията”.
[ad id=“255238″]
Не е въведено европейското понятие „състрадателно лечение” съгласно Директива 83 от 2001 г. и Регламент № 726 от 2004 г. на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз, не е създадена „Наредба за палиативни медицински грижи”, която се изисква от чл. 96 на Закона за здравето, от 2005 г., не е актуализирана „Наредба за неконвенционални методи” според изискванията на чл. 166 на Закона за здравето. Дори не се изпълнява решението на Върховния административен съд, в което се установява дискриминация на група български граждани по признак „увреждане”, причинило „групова смърт”. Нарушени са Законът за защита от дискриминация, Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, Международния пакт за гражданските и политическите права и Конституцията на Р България и е присъдено министърът на здравеопазването да предприеме мерки за уреждането на нормативната база, но това не е изпълнено.
Директорът на Националния раков регистър проф. Валерианова заявява, че е разрушен Националният раков регистър – една ефективно работила структура, призната в Европа и в света. Разрушена е и онкологичната мрежа, системата по която се събираше информацията и се обхващаха новите случаи на онкозаболявания. „Може би сме единствената страна-членка на ЕС, която няма противораков план. В този план трябва да залегнат всички мероприятия, свързани както с профилактиката, така и с диагностиката и лечението, с проследяването и качеството на живот на онкологично болните“, казва проф. Валерианова.
[ad id=“255238″]
Общото впечатление, при преглед на националното законодателство е, че доминира стремеж всички дейности, свързани с лечението на напреднали форми на онкологични заболявания, които именно носят високите разходи на НЗОК, да бъдат концентрирани в лечебните заведения за болнична помощ, т.е. там, където това е медицински и икономически най-неефективно и противоположно на съвременните тенденции в здравеопазването за намаляване на болничните легла и увеличаване на извънболничното обслужване на пациентите. Цялата нормативна уредба в областта на онкологията е архаична, антиевропейска и антихуманна. Последователните действия на здравната ни администрация показват, че целите й не са подобряването на здравното обслужване на обществото, а законово и административно бетониране на логистиката на измамниците и лошите практики в медицината. А пациентите са само статистика за оправдание на финансовите злоупотреби или черна статистика без последствия, поместена в някой сайт. Техните права и съдби са без значение за родните управленци, които иначе се избиват кой да изтърси в публичното пространство по-умно звучащи безсмислици!
В областта на онкологията трябва да бъде изграден, а освен това – организационно и финансово осигурен следният стратегически подход: „Превенция на заболяванията и промоция на здраве – профилактика – ранна диагностика – ефективно лечение – рехабилитация – превенция на метастазиране – адекватни грижи за нелечимо болни“.
Вместо това реалната система предлага на раково болните: „много късна диагностика – лечение с много ограничени средства – проследяване на ниско ниво – изоставяне на произвола на съдбата“.
Този погрешен подход е утвърден методически и организационно и при тези обстоятелства, дори със значително повишаване на финансовите средства за лечение на онкологично болните, незадоволителният резултат няма да бъде променен. Поставената диагноза „рак“, в България, все повече се превръща в синоним на „смърт“.
[ad id=“272035″]
Анализът на политическата истерия по повод лекарствата може да бъде обобщен както следва:
Мораториумът е основан върху абстрактни икономически съображения, напълно е лишен от финансов смисъл и по никакъв начин няма да допринесе за подобряването на здравеопазването.
Президентското вето върху мораториума е основано върху абстрактни морални съображения, напълно е лишено от финансов смисъл, подкрепя лобистките реакции на псевдопациентски организации и по никакъв начин няма да допринесе за подобряването на здравеопазването.
Преодоляването на президентското вето върху мораториума представлява чисто политическа демонстрация, напълно е лишено от финансов смисъл и по никакъв начин няма да допринесе за подобряването на здравеопазването.
Възможното преразглеждане на отхвърлянето на президентското вето върху мораториума ще бъде окончателното доказателство за безумието на държавната политика в „здравеопазването“ ни, която дори не си поставя за цел да обвърже публичните разходи с крайния ефект от лечението.
От години са разработени редица предложения за усъвършенстване на законовата и нормативната база, които са предоставени на вниманието на бивши и настоящи министри и целите им чиновнически кохорти, на депутатите от здравната комисия на Парламента, но те остават без внимание.
Необходима е спешна законодателна, нормативна и организационна реформа в системата за лечение на онкоболни в България, а не безсмислено политическо словоблудство.
Проф. Лъчезар Аврамов
