Ние придобиваме някои от основните си навици в детска възраст. Научили сме ги, като сме гледали как възрастните общуват помежду си. Получавали сме забележки, когато не сме достатъчно любезни и внимателни. Така сме усвоили модел на поведение, чрез който демонстрираме, че нашите мнения и знания не са важни, пише obekti.bg, позовавайки се на LifeHack.
[ad id=“263680″]
Ето три неща, които хората често правят по време на разговор и с което стават по-малко убедителни. Помнете, че по-малкото често означава повече. Ако изключите тези три навика от речта си, моментално ще почувствате, че сте по-уверени и убедителни.
Забравете наречията, изразяващи несигурност
Това са неясни формулировки, които често се използват в стандартния разговор. Те позволяват да общувате без себеутвърждаване.
„Може би, вероятно, би трябвало…„. Тези изрази „би трябвало“ да изразяват коректност и обективност, но по-често са белег за несигурност.
Използвайте други изрази, които ви носят авторитет: „Очевидно; Със сигурност; Определено; Ясно е, че…„
Така утвърждавате, че знаете за какво говорите и искате да убедите останалите със знанието, което имате.
Не правете уговорки
Ограничаването на отговорността от правна гледна точка служи, за да предотврати евентуални недоразумения. Във всекидневното хората използват предварителни уговорки тогава, когато не са уверени в знанията си. Често сме много по-осведомени, отколкото показваме с неуверения си изказ.
Ето някои примери: „Не съм напълно сигурен/а, но…„, „Не съм експерт по въпроса, но…„, „Може да греша, но…„
Общото между всички тези фрази е, че запращат говорителя в сферата на несигурността. Другото общо е употребата на „но“, след несигурната фраза. Това е дума, която спъва. Когато се усетите, че използвате предварителни уговорки, опитайте някой от следните изрази: „Сигурен/а съм, че…“, „Наскоро научих, че…“, „Няма да сгрешим, ако…“
[ad id=“225664″]
Бягайте от всякакви „нали“-та
Много от нас използват следните „паразитни изрази” при разговор: „…, не сте ли съгласни? …, как ви се струва? …, нали?“
Най-големият проблем с тези въпроси е посланието, че търсим валидация за мнението си. Уверените говорители не търсят валидация за своите гледни точки. Най-добрият начин да се справите с това несъзнателно послание, което изпращате е да избягвате да завършвате твърденията си с въпрос. Ако е нужно да попитате нещо, нека то е просто „Имате ли някакви въпроси?“
Помнете, че по-малкото значи повече.
