Разправиите за либералното. Ще трябва ли да се връщаме към основни положения

Съдбата на либералните идеи е една от най-обсъжданите теми напоследък. Успехът на Доналд Тръмп на изборите в САЩ прави тази дискусия драматична и дългосрочно съществена. Ако тя мине вяло и отегчено, летален изход няма да има, но продължаващата маргинализация ще е неизбежна.

Заслуги за девалвация на либералното могат да се търсят в две посоки: от една страна, националпопулистката вълна, но от друга, крайности в налагането на либералното в центъра на публичния дневен ред.

Заслугите са едно, но основанията дори образовани хора да приемат с лекота антилиберални ориентации е съвсем друго. В тези основания се крие неразбиране и доста фриволна, понякога неграмотна работа с термини.

Какво значи демокрацията да е либерална

Наскоро получих препоръка от образован и важен български общественик от „либерална демокрация“ да махна от своя статия определението либерална, за да си дойдат нещата на място.

Ако на изпит по политически науки се изтървеш да кажеш, че в израза „либерална демокрация“ прилагателното „либерална“ е излишно, заминаваш на септемврийска поправителна сесия. Но ако политически грамотни хора се влияят от антилибералната вълна, това вече е тревожно.

Каква грешка се прави напоследък с атаката срещу определението на демокрации като либерални?

Обединението на либерално и демократично лежи в основата на модерната – западен тип – организация на политическата общност, на модерната национална държава и нейните институции. Иначе древна Спарта също е демократична, както и Турция на Ердоган.

Въпреки своята основополагаща роля, единството на либералното и демократичното е проблематично. Това са два принципа и две начала, всяко от със своя логика и динамика. Либералното засяга фундаменталните права, които са индивидуални и „по природа“ неотменими.

Демократичното засяга движението на властта, нейното делегиране, упражняване за целите на управлението и предаване с избори. Така индивидуалното и колективното начало съжителстват в напрежения и конфликти, които се балансират винаги временно.

Ако демократичното начало се освободи от обвързаност с либералното, настъпва неизбежна безконтролна власт на мнозинствата. В ЕС режими на алиберална, нелиберална или чисто електорална демокрация са временна рядкост, главно единични случаи в Източна Европа.

Фундаменталният проблем, който явно не се разбира, е как и защо либералното начало е необходимо условие за модерния западен тип конституция. Ние често казваме, че еди-коя си страна има „демократична“ конституция, без да разбираме, че имаме предвид не демократичното начало, а либералните предпоставки и хартата на правата, интегрирана в конституционния текст.

При хипотетично елиминиране на предиката „либерално“ ще се види например, че диктатура и демокрация не се изключват. Нещо повече, политическата теория познава добре феномена на конституционната диктатура.

При такъв режим, мнозинството овластява някого, като му дава мандат с определена цел и време за изпълнение. В състояние на война конституционната държава прави това, но по правно регулиран начин. Тогава либералното – правата – се ограничават временно, под определени условия на извънредно положение, както при кризата от COVID-19.

Тази форма води назад до древния Рим, а днес е вписана в конституционните рамки на модерната западна държава. И все пак, този път е опасен.

Процесът на овластяване може да стане необратим и демокрация без основните права да формира репресивни режими. Класически пример е Хитлер, който идва на власт по демократичен път, а впоследствие заличава хартата с основните права.

В Русия, както е известно, избори на практика няма, това е ритуал. Но одобрението към Владимир Путин, което стига нива над 85% говори за продължаваща подкрепа за диктатурата му от страна на едно омагьосано демократично мнозинство.

Демократични, макар болезнено обсебени мнозинства стоят и зад хитлеристките паради в Нюрнберг. Тези развития стават възможни след ликвидация на либералното начало в широк публичен план – репресии над свободното изразяване, ликвидация на медии, погроми върху публичната сфера и прочее.

Обратна зависимост

Интересни са случаи на обратна зависимост. Във Великобритания и дори САЩ в основата на конституционната държава стоят приоритетно правата. Основата на тези форми е либералното начало, а не властта, не демокрацията. Цялата конституционна история на Англия е битка за отвоюване на права от властта.

Основателите на САЩ настояват, че изграждат република, а не демокрация, защото републиката съхранява фундаменталната ориентация към индивидуалните права. Те дори избягват думата „демокрация“, защото я свързват с власт на тълпата.

Днес това става отново актуално предвид националпопулистките вълни. Те разчитат на масовата демокрация за сметка на правата и свободата на изразяване, която е в основата на публичната сфера.

По-сложен е въпросът как се решават напреженията между либерално и демократично, които не са в естествена хармония. Решение по принцип няма, има отделните казуси на живи политически тела и исторически динамики, които трябва да се изучават конкретно.

Балансът в тази форма се нарушава най-често при експанзия на демократичното начало. Но не е изключено и обратното. Екстремни степени в либерални процеси могат да доведат до деструкции, подобно на Ваймар през 1933 г.

Тогава дадено общество може да се справи с риска от разпадане или граждански конфликт като делегира свръхдоза власт – както става в Германия след Ваймарския период.

Наскоро изданието Дъ Икономист нарече националпопулисткия завой „Тръмпификация“ на световната политика. Такава диагноза подсказва сходства с Ваймар и съответните опасности.

Къде е либералното днес

Един проблем днес е какъв статус има либералното и как го разбираме в общ план, а не като конституционна необходимост. Ако защитавам правата, „либерал“ ли съм? Говорим ли за либерализъм? И какво означава това, накъде насочва? Или търсим други форми.

Когато се говори за либерализъм, либералното може да стане доктрина, тоест система нормативни твърдения. Доктрина има в правото. Доктрина под формата на догматика има в религиозните учения.

Доктрина, но под името аксиоматика, има в науката. Във всеки от тези случаи се предпоставят основни положения – религиозна догма, правен принцип, морален закон, геометрична аксиома, принцип на динамиката и т.н.

Моята позиция е против втвърдяването на либералното в доктрина отвъд конституционната необходимост и лансиране на съществителното либерализъм. Това е риск, който отчасти доведе до масово компрометиране на либерални идеи днес. С такова ограничение стигаме до по-конкретно разбиране.

Отвъд основните права, либералното не е самостойна идея, а ориентация, която добре се описва с израза „повече свобода“. Но това „повече“ е винаги зависимо от конкретен контекст.

Швейцария е либерална, но жените във федерацията имат право да гласуват от 1970-те години.

САЩ са либерално общество, с „много свобода“, тъй да се каже, но Върховният съд наскоро отмени универсалното право на аборт, а в една трета от щатите се практикува смъртно наказание.

Това разнообразие не може да се впише в теоретичен и дори идеологически корпус под название „либерализъм“. То е въпрос на постоянна борба за отвоюване на „още свобода“.

Затова предпочитам и препоръчвам да се избягва „либерализъм“, а дори и патетичното „либерал“, което ми напомня карикатурния персонаж на Степан Трофимович от „Бесове“. И да се говори за „либералното“ (начало, принцип, нагласа, ориентация, идея, политика и пр.) или друг по-неутрален израз.

И все пак какъв проблем в политически план среща днес либералното?

Този въпрос изисква отделен коментар. Но накратко, дясно-националистическата вълна има полемични условия. Тя не е самородна, а набира енергии в спор с либералното. А налагането на негови крайни и екзотични форми в центъра на публичния свят улесняват разрастването ѝ до масови движения.

Оттук и задачата, която либералното ще трябва да решава следващите години. То трябва да възстановява избледнялата връзка с мнозинствата в конкретни обществени контексти.

*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036