Звездите като края на цигари
червената си плът изпепеляват
горчиво и мъчително догарят,
от болката си страстно побеляват.
А гларуси, разрошени и дръзки,
ги грабват под крилата си солени.
Над клони омотани като връзки
за някого ги носят. А за мене?
Косите ти са целите горещи,
заплели са звезди във свойта мрежа
Почувствай как на клепките ти нещо
тежи и стопля зеницата свежа.
Посягам към косите си – и чудо,
звезди от мойта нощ добра и синя
са вплели във косите ми дъха си
и пазят ме да не настина.
Петя Дубарова
