Разходите за строителния сектор в България продължават да растат и през второто тримесечие на 2026 г. Общият индекс се повишава с 3.4% спрямо предходните три месеца и с 9.6% на годишна база, показват новите данни на НСИ.

Най-много поскъпват за година строителните материали. Индексът на вътрешните цени на производител за тях достига 248.32 пункта – с 3.4% над първото тримесечие и с 10% над нивото от периода април – юни 2025 г. С други думи, измереното ценово равнище при материалите вече е близо два и половина пъти средното за базовата 2021 г.

При труда индексът е 192.07 пункта. Изчисленията показват повишение с 3.5% спрямо предходното тримесечие и 8.5% на годишна база. Близките краткосрочни темпове на растеж при труда и материалите подсказват, че последното ускорение не идва само от един компонент. Точният им принос към общия индекс обаче не може да се изведе чрез проста средна величина, защото НСИ използва претеглено агрегиране и включва отделно и електроенергията.

От плавен ръст към ценови шок

Дългите историческите данни показва три отчетливи етапа. До края на миналото десетилетие разходите се движат сравнително плавно: средният общ индекс е 87.95 пункта през 2019 г. и 89.80 пункта през 2020 г. След базовата 2021 г. обаче картината рязко се променя.

През 2022 г. средният общ индекс скача до 154.92 пункта – с 54.9% за една година. Движението е ясно водено от материалите: техният средногодишен индекс нараства със 73.1%, докато този на труда се повишава с 11.6%. Най-силният тримесечен скок в общия показател е в периода април – юни 2022 г. – близо 32%, последван от още 13.6% през третото тримесечие на същата година.

И през 2023 г. натрупването продължава, макар и по-бавно: средният общ индекс се повишава с 15.5%, материалите – с 16.7%, а трудът – с 12.9%. Но трябва да се има предвид, че по-бавното покачване вече е върху много по-голяма база.

2024 г. премести натиска към заплатите

През 2024 г. средният индекс за материалите почти се задържа без промяна – ръстът е едва 0.5%. За сметка на това разходите за труд се увеличават с 20.9%, което измества центъра на натиска от суровините и доставките към възнагражденията. Общият индекс тогава нараства по-умерено – с 4.6%.

През 2025 г. и двата видими компонента отново вървят нагоре: средногодишно материалите добавят 9.8%, трудът – 18.1%, а общият индекс – 11.8%. Второто тримесечие на 2026 г. продължава тази по-широка тенденция. Спрямо края на 2019 г. общият индекс вече е с 156.3% по-висок, материалите – със 178.1%, а трудът – със 108.7%.

Какво всъщност измерва индексът

Индексът на разходите в строителството отчита колко плащат предприемачите за основните производствени ресурси в сектора. В общия показател се събират индексите на вътрешните цени на производител за строителни материали, индексите на цените при производство, пренос и разпределение на електроенергия и индексите на разходите за труд в сектора.

Затова общ индекс 230.82 пункта не означава, че разходите са нараснали с 230.82% спрямо 2021 г., а със 130.82% спрямо средното равнище за базовата година. Показателят не казва колко лева струва конкретна сграда, не измерва цената на земята, финансирането, печалбата на строителя или крайната продажна цена на жилището.

Какво може да стои зад последното ускорение?

Изключителният скок през 2022 г. е типичен за шок, който първо преминава през материалите и енергията. Това е годината с енергиен шок заради войната на Русия срещу Украйна, а доставките бяха силно затруднени заради прекъснатите вериги.

Разместването през 2024 г. – почти стабилни материали и рязко по-висок разход за труд – е обяснимо с догонването, което се случи при възнагражденията, за да се покрие огромната инфлация от 2023 г., съпроводено със строителния бум и недостига на квалифицирана работна ръка. 

Последните стойности сочат трети етап: трудът остава скъп, а цените на материалите отново се ускоряват. Възможна роля има и енергийният компонент, който участва в общия индекс, но не е публикуван като отделен ред в приложената таблица. В последните шест месеца, заради войната на САЩ и Израел срещу Иран светът отново преживя енергиен шок, както и прекъсване на веригите на доставки заради затварянето на Ормузкия проток и атаките в Червено море.

Какво означава това за строителния бизнес?

За компаниите продължителното натрупване на разходи е най-чувствително при договори с фиксирани цени и дълги срокове за изпълнение. Тогава маржовете се свиват, повишава се нуждата от клаузи за индексация в новите договори, което вдига цените на проектите, а бюджетите за обществени и частни проекти стават по-несигурни. Частично натискът може да бъде поет от производителността, печалбата или обема на новото строителство, а при имотите значение имат още търсенето, цената на земята и финансирането.

Основният сигнал от второто тримесечие на 2026 г. е, че разходният натиск не е изчезнал след пика през 2022 г. Той е сменил структурата си и отново се разширява: материалите растат двуцифрено на годишна база, а трудът остава близо до този темп. Така секторът влиза във втората половина на годината с входни разходи на равнище, надхвърлящо два пъти средното за 2021 г.

Публикувано съгласно указанията на Economic.bg