Това изследване се назначава от лекаря много често. Касае се за един прост тест, по който се откриват нарушенията в нормалния състав на кръвта, по-специално на кръвните белтъчини. От вената на ръката се взимат около 2 ми- лилитра кръв, към която се прибавя цит- ратен разтвор, за да не се съсири. Тази кръв се излива в една градуирана тръбичка и еритроцитите постепенно започват да се утаяват. Скоростта на това утаяване се отчита след един или след два часа. Нормално клетките се утаяват по няколко милиметра на час. Съдържащите се в кръвта белтъчини и елек- тричният заряд на формените елементи задържат клетките в равновесие. Но ако количеството на кръвните белтъчини е намалено или пък е променен техният състав, например по отношение на белтъчните фракции, които съдържат антитела, кръвните клетки се утаяват много по-бързо. Това става и тогава, когато е намален броят на червените кръвни телца. Тези промени могат да настъпят при възпаления от всякакъв вид, при температура, бъбречни болести, тумори, чернодробни заболявания и много други. Следователно от едно ускорено утаяване не може да се постави диагнозата. Това е само един неспецифичен тест. Ако в него има големи промени, трябва да се търси причината за това. Ако е нормален — все пак не може да се изключи някое заболяване.

Ако оставим кръвния стълб да се утаява дотогава, докато практически всички клетки се съберат в утайката, можем да установим относителния дял на плазмата и на кръвните клетки. Нормално клетките заемат 45 процента от целия кръвен обем. Ако еритроцитите са твърде малко (анемия), клетъчният стълб ще бъде по-малък. Но тези стойности се откриват по-бързо посредством центрофугиране на малки тръбички, напълнени с кръв (хематокрит), или посредством измерване на кръвния пигмент (стойността на хемоглобина).