На ул. „Овче поле” № 116, насред историческия софийски квартал Ючбунар, има една къща, позната на мнозина. Къща, в чиито стени е вградена част от нашата литературна класика. В която бунтовните мисли, сатиричните изблици или просто младешките лудории на един буден ум са били изваяни в красиво слово, четено и рецитирано от няколко поколения българи.
Това е къщата на Христо Смирненски. Днес тя тъне в печална разруха и тягостен прахоляк от обществено безразличие и чиновническо бездушие.
Дълги години беше музей на големия поет, паметник на културата с национално значение. На книга и сега се води така. Стопанисва се от Националния музей на литературата при Министерството на културата. Разрухата затвори вратите й преди повече от 10 години и неумолимо заличава спомените, които обитават „смълчаната хижа”.
Няма нужда да навлизаме в бюрократичните тресавища, довели до всичко това. Безполезно е да спорим кое ведомство, коя алинея и чий печат носят отговорност за това състояние. Това е един от онези случаи, в които дяволът не е в детайлите, а в основния факт – къщата на Смирненски се превръща в руина. С нея си отива и част от националното ни достойнство.
Затова се обръщаме към Министерството на културата – без повече отлагане вземете незабавни мерки, докато допуснатото безобразие все още е поправимо. Ремонтът на къщата и възстановяването й като жив музей на безсмъртния Смирненски изисква пренебрежимо малко финансови средства и усилия на общия фон на ресурсите и усилията, които полага държавата. Непрекъснатото отлагане на спасителните ремонтни дейности е пагубно.
Настояваме! Днес! И сега! Защото сме българи! И защото искаме и поколенията след нас да видят онзи малък прозорец, от който: „Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна – като теменужен остров в лунносребърни води, и над смътния й гребен, сякаш в болка безнадеждна, се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди”.
[ad id=“225664″]
––––
Тази снимка направих наскоро. И с нея ви предлагам горния текст да стане обща наша петиция до министерството на културата с копие до президента, министър-председателя и председателя на парламента. Моля всеки, който желае да се присъедини към нея, изразявайки съгласието си тук. След това поемам ангажимент да се организираме и да я връчим.
Не е важен броят на подписалите, а съпричастността. Затова имам една молба – зная, че някой ще се сети за друго подобно безобразие и ще каже „е, то да е само това…”, друг ще разсъждава за правно-административните аспекти, трети… Моля, спестете всичко това – тази петиция е конкретно и само за възстановяне на къщата-музей на Христо Смирненски. Нека който е съгласен се присъедини без излишно разводняване на темата, без ненужна политизация или търсене на незнайни кусури! Благодаря!
Текстът е публикуван на страницата на Борислав Цеков
