Рок, блус и много Европа. Кой е следващият първи дипломат на Америка

Опознаването на бъдещия държавен секретар на САЩ Антъни Блинкен започва не от политиката, а от една буква. Името му не се пише Anthony, а Antony, т.е. като римския пълководец Марк Антоний. Бъдещият първи дипломат на Америка ще обикаля много страни и домакините му навсякъде ще се стараят да му направят добро впечатление. Няма да им е трудно, щом още отсега знаят коя е голямата му слабост – рок музиката.

„Огледах наоколо, но нищо не видях. Накрая открих някой като мен…“ Така започва парчето Lip Service, което в платформата Spotify е „подписано“ от ABlinken. Да, същият. Всъщност авторските му песни са само две и са публикувани през 2018 г. По това време бившият заместник държавен секретар Блинкен вече е напуснал правителството, след като на власт е дошъл Доналд Тръмп.

Блинкен завършва право в Харвард, а по-късно получава и докторска степен в Колумбийския университет. Работи за кратко като юрист, но още в края на 80-те навлиза в политиката. Не е случайно – баща му, Доналд М. Блинкен, е инвестиционен банкер, който се включва в кампаниите за финансиране на демократите.

През 1994 г. президентът Бил Клинтън изпраща Блинкен старши за посланик на САЩ в Унгария. В същата година синът Антъни постъпва на работа в Съвета по национална сигурност към Белия дом. Тогава той е на 32 години. Година по-късно Блинкен среща бъдещата си съпруга, Ивън Райън, отново в Белия дом. Тя пише речите за Съвета по национална сигурност и отговаря за програмата на първата дама Хилъри Клинтън.

I Нагоре по всички стъпала

Политическата кариера на Антъни Блинкен е като по учебник – от ниските стъпала до върха на американската външна политика. Четири години след като постъпва в Белия дом, Блинкен става специален асистент на Бил Клинтън и започва да отговаря за писането на речите му. В последната година от мандата Блинкен отговаря за европейската политика на Клинтън.

“ Още през 1971 г.,
когато е едва деветгодишен,
Антъни Блинкен се мести
в Париж.

Европа му е позната не само от книгите. Още през 1971 г., когато е едва деветгодишен, Антъни се мести в Париж, където го отвежда работата на втория съпруг на майка му. Години по-късно и самият Блинкен работи за кратко като адвокат в столицата на Франция.

Унгария е втората европейска страна, която той познава добре. Баща му е посланик там от 1994 до 1998 г. Но не са само посещенията при баща му и разказите на Блинкен старши. Майка му Джудит е дете на унгарски евреи, успели да избягат от земите на Холокоста. Втората съпруга на баща му – Вера, също е унгарска еврейка, която оцелява през Втората световна война и заминава за САЩ по-късно. Докато е посланик, Доналд М. Блинкен оказва сериозна подкрепа на учредения от Джордж Сорос Централноевропейски университет в Будапеща. Днес архивът на университета носи имената на Вера и Доналд Блинкен.

I От Белия дом до Сената и обратно

През 2001 г. президент става републиканецът Джорд Буш младши и в Белия дом няма място за Блинкен. Година по-късно той става директор на администрацията към Комисията за външна политика в Сената на САЩ. И ако днес медиите често използват по адрес на Блинкен израза „близък на Байдън“, то тази близост започва точно тогава. През 2007 г. дългогодишният сенатор Байдън става дори председател на външната комисия. Така идва 2008 година, когато Барак Обама и Джо Байдън се кандидатират за президент и вицепрезидент. Антъни Блинкен се включва активно в кампанията на Байдън, а след победата участва и в екипа по предаване на властта.

Следват още години в Белия дом. Блинкен започва като заместник асистент на президента и външнополитически съветник на вицепрезидента. Издига се до заместник на съветника по национална сигурност на Обама.

На 1 май, 2011 г., в 3 часа сутринта, президентът събира десетина ключови членове на екипа си в заседателната зала в Белия дом, известна като Situation room. Всички наблюдават операцията по ликвидирането на лидера на Ал Кайда Осама бин Ладен. Снимката, отразила този момент, е известна в целия свят. На преден план е Джо Байдън, встрани е седнал президентът Барак Обама, отдясно на масата е тогавашният държавен секретар Хилъри Клинтън. Прав в дъното е Антъни Блинкен, следващият външен министър на Америка.

В началото на 2013 г. Обама номинира Блинкен за заместник държавен секретар и той отново мести работното си място. На 6 май 2016 г. Блинкен пристига в София и се среща с премиера Бойко Борисов, президента Росен Плевнелиев и министъра на външните работи Даниел Митов.

Блинкен остава в Държавния департамент до идването на Доналд Тръмп на власт.

През 2017 г. той създава консултантската компания за политически стратегии WestExec Advisors, но работата в частния сектор е по-скоро изключение в кариерата му.

I Начело на дипломацията

Номинирането на Блинкен за държавен секретар не го прави все още такъв. Трябва Джо Байдън да встъпи в длъжност и да го предложи за одобрение в Сената. Светът не очаква изненади от бъдешия първи дипломат на Америка, защото той е на сцената отдавна.

„Накратко, светът е по-сигурен за американците, когато имаме приятели, партньори и съюзници“, казва Блинкен през 2016 г., припомня Политико. Бъдещият държавен секретар описва Европа като „жизненоважен партньор“. Той остро критикува плановете на Тръмп за изтегляне на американски войници от Германия и нарича това намерение „глупаво, злобно и стратегически губещо. То отслабва НАТО, помага на Владимир Путин и наранява Германия – нашият най-важен съюзник в Европа“.

Докато се занимава с всичко това, Блинкен винаги намира време за любимите си рок и блус. В профила си в Туитър публикува снимки от концертите, които посещава. „Никой не свири с такава красота. Благодаря ти, Ерик“, пише под снимката от шоуто на Ерик Клептън на 20 май 2017 г. в Ню Йорк.

Самият Блинкен също хваща китарата пред публика. Импровизираната група се нарича „Коалиция на желаещите“, както САЩ нарекоха държавите, подкрепящи ги за интервенцията в Ирак през 2003 г. Тогава на власт са републиканците, но демократът Блинкен също подкрепя този ход. Групата свири най-често на дипломатически събития.

Стават ли парчетата? Въпрос на вкус. Списание Ролинг Стоун пише за Lip Service: „Все пак, всички можем да се съгласим, че песента е чудесна за всеки бар на плажа“.

Ваня Русева