Преди 132 години на днешния ден в Париж издъхва Захари Стоянов – бележит българин, поборник за народни свободи и строител на съвременна България. Авторът на „Записки по българските въстания” издъхва внезапно в хотел Отел дьо Суез от разкъсване на червата, вследствие на отравяне. Последният останал жив апостол на Панагюрския революционен комитет тогава е едва на 39 години, заемайки поста председател на Народното събрание на България.
Официалната диагноза за смъртта на големия българин е occlusion intestinale (преплитане на червата). След направената аутопсия от парижки лекар е поставено заключение, че става дума за „стомашна перфорация с последвал дифузен перитонит“, но категорични причини за смъртта не се изтъкват. За това и до днес
витаят митове и легенди
Първата версия пускат политическите противници на Стоянов – отровен от франкомасоните, защото издал тяхна тайна като кореспондент на в.“Таймс“.
По спомени на негови съвременници в Париж председателят на българския парламент е посрещнат от студента Петър Гудев,(който по-късно през периода 03.03.1907 – 16.01.1908 г. става министър-председател) и от директора на Народното здраве д-р Панайот Жечев. Именно той се оказва важният свидетел за последните часове на Захари Стоянов.
Важен факт е, че през 1939 година Вичо Стоянов, по-малък брат на покойника в специално издаден „Възпоменателен лист“ казва: „Захари Стоянов е заминал за Париж от софийската гара на 29 август 1889 г. напълно здрав, придружен от съпругата си, от директора на железниците инж. Николов и от народния представител Иван Андонов. Цялата група пристигнала в Париж на 1 септември в 5 часа сутринта и се установила в хотел „Сюиз“. Още от Белград Захария е почувствал болки в коремната област. На 2 септември в 21.30 часа той издъхнал.
6 години по-късно списанието „Медицинска беседа” на д-р Витанов пише, че отравяне е причината за внезапната смърт
В статията дословно се казва: „Да казваме ли за слуха, който се носи по загадъчната смърт на Захарий Стоянов, който много „навреме“ умря в Париж и който, вместо да се аутопсира в Анатомическия институт от някой професор, аутопсира се надве-натри от един участъков врач.“
Показателни в тази посока са и съмненията на съпругата на писателя Анастасия Обретенова-Стоянова. Тя вярва, че става дума за насилствена смърт, заевявйки: „един котленец е турил диамантен прах в кафето му и Захари умира от разкъсване на червата“.
Вестник „Свобода“ излиза с траурен извънреден брой на 6.ІХ.1889 г., включвайки официалните съобщения за смъртта, съболезнователните телеграми до близките на покойника, телеграмата на княз Фердинанд до премиера Стефан Стамболов, започваща със словата: „Скърбим за смъртта на нашия председател на Камарата“…, както и голяма уводна статия, посветена на жизнения му и творчески път – …“ от скромен поборник до председател на Народното събрание, от почти неграмотен овчар от Медвен до пръв български писател и публицист”.
Изследователи на летописеца на българските въстания също се придържат към тази теза. Панталей Зарев вярва, че: „Смъртта му е една от тайните на задкулисните дворцови интриги на Фердинанд. На път за световното изложение в Париж (1889 г.) той починал поради това, че изпил чаша бира със стъклен прах, предполага се приготвена по поръчка на някого.“
Людмил Стоянов също потвърждава: „На 2 септември той умира от разкъсване на червата поради отравяне.“
Още в първите месеци след кончината на Захари Стоянов се появява публично и съмнението, че руския император Александър ІІІ, който бил изпратил
тайни емисари, умъртвили чрез отрова „войнстващия русофоб Стоянов“
Историкът Янко Гочев също поддържа тази версия: „Отровен е от руски агенти. Убийството му е всъщност атентат срещу представител на висшата държавна власт на България, поръчан от руския Азиатски департамент”. Всъщност тайната полиция на руския императорски двор, наследена от ЧК, КГБ и ФСБ днес в продължение на два века използват политическите убийства на международни фактори като инструмент на хибридните си войни за решаване на имперски амбиции.
Слуховете за умишлено умъртвяване на председателя на Народното събрание на Царство България се поддържат тогава и от европейската преса. Френският „Фигаро“ пише: „Носи се слух, че президентът Захари Стоянов е жертва на атентат“. „Матен“ пък уклончиво казва: „Г-н Стоянов не беше болен и не се знае причината за неговата внезапна смърт“.
Независимо от разнопосчните версии съпругата на Захари Стоянов Анастасия настоява тленните останки на съпруга й да бъдат положени в родния й град Русе. По нейно настояване на погребалната церемония не са били допуснати хора на Котел и Медвен, родното село на Захари, поради страх от сбивания и размирици.
Изключително любопитен, но малко известен факт е, че през 1978 година
по нареждане на ЦК на БКП саркофагът с тленните останки на революционерът са отворени
за нова медицинска експертиза, която да установи причината за смъртта му. Целта обаче явно е чисто идеологическа – да се опровергаят слуховете, че Русия стои зад убийството. Комунистите успяват да докажат лъжата – починал е от язва и перитонит. Така е потвърдена съветската, тоест руската гледна точка за историята.
Независимо от интригите и лъжите Захари Стоянов е оставил на поколенията българи словото си. В него ще открием истината за големия родолюбец – гневен разобличител на всички български врагове.
Заветите на Захари Стоянов:
„Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка! Аман, бей, аман! Лошо нещо било московлука…”
„Царуванието на нагайката, монголското иго, татарщината и крепостното право може би да са едни от най-силните фактори, които са направили от руските държавни мъже зверове и идиоти. От друга страна пък, твърде е обяснимо тяхното подло поведение, защото хората искат да ни направят московци, прочее, правят ни всичките злини и пакости, които може да измисли развратният човек.”
“Где е най-голямото робство“
„И подир всички тия върволици жестокости и злини, които ни една държава не е направила над България, възможно ли ще да бъде да се намерят помежду ни такиваидиоти и изменници даже, които да клеветят, че Русия е наша освободителка, покровителка и доброжелателка!
Мълчете и не говорете, защото и природните стихии ще да въстанат и протестират срещу подобно едно престъпление! По-малък грях е да обереш черква и манастир, отколкото да клеветиш пред олтара на историята и на събитията, че руското правителство имало братски, честни и благородни намерения, когато е стъпило в земята ни да ни освобождава. Ще ни се смеят ташкенците, авганците, черкезите, бухарците и арменците, за които същата Русия не по-малко кръв е проляла.
Но Русия ни освободи, ще да ни се каже. Да, но тя освободи и татарите, и черкезите, и бухарците, и поляците, и грузинците и много още други. Ако тя ни е освободила, то е било само за това, за да ни тури на гърба нов самар“
Източник: Фактор
